Нора още не бе изминала два километра, когато внезапно я обзе силно раздразнение, толкова всепоглъщащо, че просто не успя да го преодолее. Насред шосето, някъде край игрището за голф „Тръмп Нашънъл“, тя завъртя мерцедеса на сто и осемдесет градуса. Гумите изсвириха пронизително, воланът се превърташе в ръцете й като пумпал. Каза си, че ако побърза, ще успее да го настигне.
Имаше нещо забавно или по-скоро странно в този Крейг Рейнълдс.
Но това нямаше нищо общо с чувството му за хумор.
Нора натисна рязко педала за газта и спортният автомобил се понесе като вихър, само че този път обратно по току-що изминатия от него маршрут от къщата на Конър дотук. Колата напредваше изключително бързо по тясната, обградена от дървета улица, като пътьом Нора бе принудена веднъж рязко да завърти волана, за да задмине едно едва тътрещо се волво. Малко по-нататък една поостаряла дама, разхождаща своя кокершпаньол, я изпрати с неодобрителен поглед.
Съвсем за кратко Нора се поддаде на колебанието. Нима се бе превърнала в някаква параноичка? Наистина ли бе нужно да се връща до къщата? Но натрапчивото подозрение, обсебило сърцето й, се оказа по-силно. Още по-силно настъпи педала за газта. Вече почти бе стигнала.
Какво, по дяво…
Нора рязко да удари спирачките!
Вече бе стигнала до ъгъла на улицата на Конър, където й оставаше само последният двоен завой. Черното БМВ още бе там. Крейг Рейнълдс не си бе тръгнал.
Но защо не си бе заминал? И какво още правеше тук?
Тя даде на задна и побърза да извърти колата по завоя, за да се скрие зад високия плет и редицата от борове. Оказаха се удобно прикритие, защото засенчваха по-голямата част от колата, но не закриваха гледката. Обаче от това разстояние Крейг Рейнълдс се очертаваше в далечината само като едва забележим силует. Нора присви очи в опит да различи нещо повече. Не можеше да бъде сигурна, но й се стори, че в момента той говореше по мобилния си телефон.
Ала това не трая дълго. Едва бе изтекла една минута, когато стоповете на неговото БМВ просветнаха по улицата, разпръсвайки дима, излизащ от ауспуха на колата. Застрахователният агент най-после си тръгваше.
Нора нямаше представа къде отива той, но бе решена да разбере. Намерението й да изненада Джефри Уокър отстъпи пред новия й план.
Който се наричаше Да открием кой е истинският Крейг Рейнълдс.
≈ 35 ≈
Той потегли.
Нора знаеше, че не може да го следва много отблизо. Той познаваше колата й, а това, че бе яркочервена, никак не я улесняваше. Наистина жалко, че нейният мерцедес не може да се преобрази в друга кола с камуфлажни зеленикавокафяви багри.
СЕЛИЩЕ БРАЙЪРКЛИФ МАНЪР, ОСНОВАНО ПРЕЗ 1902 г.
Още преди да види табелата, Нора се досети, че Крейг се е насочил към центъра на града. Което бе добре дошло за нея. След като преодоля два-три стопа и се справи с натоварения трафик по магистрала 9А, тя едва не го изгуби от поглед.
Познаваше добре този съвсем малък град, тъй като доста пъти бе посещавала дома на Конър. Тук живееха най-различни хора: както прости работници, така и хора от по-изисканите прослойки, от онези, които наскоро бяха натрупали много пари или пък отдавна бяха пръснали наследството на предшествениците си. Грубо изработените стълбове на уличните лампи образуваха стройна редица пред банковите офиси и магазините за деликатеси. По тротоарите се виждаха майки с колички – както количките, така и майките бяха издокарани по последна мода. „Амалфи“, италианският ресторант, който Конър обожаваше, беше препълнен с хора, защото точно сега бе време за обяд.
Нора отново изтръпна от тревога да не изгуби следите на Крейг.
Въздъхна облекчено чак когато зърна как черното БМВ, далеч пред нея, се престрои за ляв завой. Докато тя се опитваше да го достигне, той вече бе паркирал и излязъл на тротоара.
Нора незабавно отби колата към отсрещния бордюр, спря там и го проследи с поглед, докато той се скри в отсрещната тухлена сграда. Тя предположи, че там се намира неговият офис.
Бавно подкара напред. Така успя да види табелата, окачена над прозорците на втория етаж, на която се четеше: Сентениъл Уан Лайф Иншурънс.
Е, вече нямаше място за съмнение – това бе добър знак.
Нора направи няколко завоя и паркира на около четиридесет метра от входа. Дотук – добре. Вероятно Крейг Рейнълдс наистина ще се окаже този, за когото се представя. Но тя все още не бе задоволена. Нещо я глождеше и й подсказваше да не се доверява докрай на това, което виждат очите й.
Реши да чака тук, с поглед, вперен в сградата – двуетажна, най-обикновена, с най-семпли правоъгълни очертания. Наоколо нямаше нищо забележително. Дори не й се вярваше тухлите да са истински. Струваха й се фалшиви, от онези имитационни изолиращи фасадни материали, за които бе гледала по телевизията.