Ала това бдение, за нейно щастие, не продължи дълго. След по-малко от двадесет минути Крейг излезе от сградата и отново се качи в колата си. Нора се изправи в седалката и го изчака да се отдалечи от бордюра.
А сега накъде, застрахователю? Накъдето и да се отправиш, няма да ти липсва компания.
≈ 36 ≈
Стигнаха до ресторант „Синята лента“, на няколко километра източно от града, недалеч от извиващо се покрай реката шосе Соу Мил Паркуей. Заведението привличаше с класическия си стил, така че там можеше да се обядва в достолепна старовремска обстановка, в квадратните ниши с хромиран обков, сред зала, отвсякъде опасана с прозорци.
Нора намери място извън паркинга, но не толкова далеч, че да не може да вижда предните врати. Погледна часовника си – отдавна бе минало обед.
Днес бе прескочила закуската и вече бе огладняла. Никак не й помагаше това, че в момента откъм вентилатора на задната стена на кухнята на ресторанта се разнасяха апетитни миризми. Уханието на хамбургери и пържени храни я принуди да затършува в чантата си, за да измъкне половин пакетче с ментови бонбони, останало там кой знае откога.
Приблизително след четиридесет минути Крейг приключи с обяда си. Докато го следеше неотстъпно,
Нора забеляза още нещо в него: той несъмнено бе привлекателен мъж, умеещ добре да се владее. Хладнокръвен. И чаровен. И вдъхващ доверие. А на всичкото отгоре – елегантен.
Следенето започна отново.
Крейг се поразмота малко из околността, ала накрая се върна в офиса си. Повтори тази маневра поне десетина пъти през този следобед – който на Нора се стори по-дълъг от цял ден – и също толкова пъти тя се принуждаваше да паркира приблизително на пресечка и половина от офиса му. Най-силно я измъчваше любопитството за това какво ще й донесе вечерта. Имаше ли Крейг Рейнълдс социален живот? С кого общуваше? И срещаше ли се с някоя? Или какво точно представлява неговият дом?
След шест часа някои от отговорите на тези въпроси започнаха да се изясняват.
Светлините в сградата на „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“ угаснаха и след малко Крейг излезе оттам. Но не последва нито отбиване в някой бар, нито някаква пищна вечеря, нито го чакаше някоя приятелка на някой ъгъл. Или поне не тази вечер. Вместо това той се задоволи да си вземе една пица и да се отправи към дома си.
Точно тогава Нора откри, че все пак Крейг Рейнълдс крие нещо: не беше чак толкова добре с парите, колкото му се искаше останалите да повярват.
Като видя квартала, в който живее, Нора веднага разбра, че той харчи почти всичките си пари само за колата и за облеклото си. Апартаментът му в Плезънтвил се помещаваше в овехтяла сграда, обкръжена от също толкова жалки кооперации. Сред тях бяха пръснати само няколко по-добре изглеждащи постройки с черни капаци на прозорците. С невзрачни вътрешни дворове и тесни балкони за всеки апартамент. Никак не бе впечатляващо. Дали Крейг не плащаше огромна издръжка на бившата си съпруга? Или издръжка за децата си от предишен брак? Въобще какво бе миналото му?
Нора реши да постои още малко пред сградите от комплекса „Ашфорд Карт Гардън Апартмънтс“. Може би Крейг Рейнълдс имаше още някакви планове за по-късно.
„Или пък – размишляваше Нора – съм изпаднала в някакъв делириум, след като цял ден нищо не съм яла“. Като видя кутията с пица, която Крейг внимателно крепеше, стомахът я присви. Нямаше смисъл да се залъгва с ментови бонбони. Крайно време бе да се отбие някъде за вечеря. Може би в „Железния кон“ в Плезънтвил? Да вечеря сама – колко старомодно.
Потегли, доволна от решението си да проследи Крейг чак дотук. Знаеше, че хората никога не се оказват такива, каквито изглеждат. Сега от нея се искаше само да хвърля по един предпазлив поглед в огледалото за обратно виждане. Което й напомни за още едно от любимите й правила: по-добре да си параноик, отколкото после да съжаляваш.
≈ 37 ≈
Рекламата в „Уестчестър Джърнал“ твърдеше, че от този апартамент се открива живописна гледка. Накъде – е, това вече не се уточняваше. Фасадата гледаше към някаква странична уличка в Плезънтвил, а задната страна предлагаше също толкова невзрачна перспектива към отдалечената бетонна извивка за местния паркинг, претъпкан с автомобили ветерани, които са били на мода може би най-малко преди три десетилетия.