Нора разкъса на две пакетчето захар от онези, дребните. Изсипа захарта в кафето си. После повтори тази операция с още едно пакетче.
— Знаеш ли какво? – рече тя. – Предай на О’Хара, че може да си задържи парите. Не ги искам.
— Не е толкова просто, Нора. „Сентениъл Уан“ наистина притежава законните права да прехвърли цялото разследване на полицията, като се постарае преди това да изясни всички противоречия. Може да ти звучи странно, ала в това отношение не разполагаш с никакви шансове.
Тя отпусна лакти върху масата. После стисна глава между дланите си. Когато отново повдигна глава, видях как една сълза се търкулна по бузата й.
— Ти наистина ли се готвиш да изкопаеш ковчега на Конър? – прошепна тя. – Това ли ще направиш?
— Безкрайно съжалявам – започнах аз и наистина в този миг действително се чувствах зле. Ами ако тя се окаже невинна? – Сега разбираш ли защо не ми се искаше да проведем този разговор по телефона? Единственото, което сега мога да ти доверя, е, че ако аз бях на мястото на О’Хара, никога не бих постъпил така.
Докато изговарях тези думи, аз я следях как подсушава очи с кърпичката си, но в главата ми продължаваха да отекват думите на баща ми:
Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.
Все още не мога да се закълна дали сълзите на Нора бяха искрени или не, но поне едно знаех със сигурност: тя бе започнала да ненавижда Джон О’Хара. И колкото повече го мразеше, толкова по-лесно щях да спечеля доверието й.
Доста иронична ситуация, длъжен съм да призная.
Понеже Джон О’Хара въобще не се намираше в Чикаго в централата на „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“.
Вместо това Джон О’Хара се намираше в ресторант „Синята лента“ и се наслаждаваше на резена ябълков пай, макар че отговаряше на името Крейг Рейнълдс.
Пък и застрахователното дело не беше точно моята игра.
ТРЕТА ЧАСТ
МНОГО ОПАСНИ ИГРИ
≈ 52 ≈
— Как така си й казал, че смятаме да ексхумираме трупа на Конър? – изкрещя Сюзън в слушалката. Толкова бе ядосана, че едва не спука тъпанчето ми.
— Повярвай ми, Сюзън, това е в наша полза – заех се да я убеждавам аз. – Сега Нора повече от всякога вярва, че аз съм на нейна страна. Освен това нали самата ти ми призна, че изкопаването на тялото крие известен риск? Тя можеше сама да разбере за намеренията ни.
— Казах само, че съществува малък риск.
— А пък аз ти казвам, че сега обърнахме нещата в наша полза.
— Ние не сме направили нищо, О’Хара. Ти си го извършил на своя глава, без дори първо да се допиташ до мен.
— Излиза, че малко съм превишил правата си.
— Излиза, че твърде много си превишил правата си. И това е твоят изпитан номер, нали? И точно заради това си навличаш всички неприятности – промърмори тя. – Имахме сериозни причини да съставим този план за играта, така че всеки от нас двамата трябва да знае във всеки момент какво върши другият.
— Стига, Сюзън, поне се съгласи, че всичко това ще се окаже в наша полза.
— Не е там работата. Искам да играеш в екип, разбра ли? Вече не си ченге под прикритие!
За миг се поколебах, преди да уточня:
— Разбира се. Аз съм федерален агент, работещ под прикритие.
— Няма да е задълго, ако продължиш да го разгласяваш на всеослушание. Никак не обичам каубоите като теб.
През следващите няколко секунди никой от нас двамата не промълви нито дума. Накрая се престраших и наруших тишината:
— Знаеш ли, така повече ми харесваш, отколкото когато ме превъзнасяш.
Сюзън сухо се изсмя.
— Я ми кажи, гений такъв – поде тя, – сега, след като Нора знае, че се каним да изкопаем годеника й, какъв ще бъде следващият ти ход?
— О, това е най-лесното нещо на този свят – уверено заявих аз. – Ще изчакаме резултатите. И ако от нашата лаборатория кажат, че са открили нещо нередно, ще пипнем убиеца.
— Все пак ще са нужни доказателства, че тя го е извършила.
— До които ще се доберем много по-лесно, след като знаем какво трябва да търсим. И къде.
— Ами ако от лабораторията не открият нищо?
— Е, тогава ще съобщя на Нора добрата новина, но ще се постарая да я улича в лъжа.
— Само че забравяш едно нещо.
— И какво е то?
— Че тя наистина може да се окаже невинна.
— И това ми го казва някой, който смята всички за виновни!
— Аз казвам само…
— Не, разбирам те. Всичко е възможно. Но тази жена е замесена в смъртта поне на двама мъже в два различни щата. Ако това е съвпадение, то се получава, че на Нора Синклер дяволски не й върви с мъжете.