Вярна на навиците си, Сюзън прилежно си водеше бележки, докато слушаше анализа и разсъжденията на доктор Маркузе. След като се върне в офиса, щеше да прегледа отново тези записки и евентуално да сподели наученото с О’Хара.
Според Маркузе синдромът „черната вдовица“ се отнасял за жени, които систематично умъртвявали съпрузите си, сексуалните си партньори, а понякога посягали и на други членове на семействата си. Като алтернатива на „черните вдовици“ той посочи жените от категорията „убийца по сметка“. При тях всичко се свеждало до бизнес, понеже основният мотив е печалбата.
— Почти всички жени, обявени за серийни убийци, убиват само заради печалбата – заключи Доналд. Извода му Сюзън прие като напълно достоверен, тъй като бе запозната с изключително богатия му практически опит.
Докторът продължи с обясненията с любезен и спокоен тон. Нора най-вероятно се отличава с неизкоренимото си убеждение, че на никой мъж не трябва да се гласува доверие. Може би в миналото си е била наранена. Още по-вероятно майка й да е била наранена от някой мъж или няколко мъже още когато Нора е била съвсем млада.
— Не е изключено самата Нора да е била малтретирана още като дете. Така беше при повечето от случаите, с които съм се занимавал. Но самият аз не съм склонен да приема толкова лесен отговор. Ще трябва сама да откриеш истината.
Доналд Маркузе най-после престана да говори само за Нора и погледна към Сюзън.
— Тя ти е влязла под кожата, нали? Но това не е типично за теб.
Сюзън вдигна очи от бележника си.
— Тя е твърде опасна, Доналд. Изобщо не ми пука дали е била малтретирана като дете. Тя е много красива, изключително очарователна, но жестока убийца. И няма никакво намерение да престане.
≈ 65 ≈
Нямах никакво време за губене. След като приключих разговора със Сюзън, веднага набрах номера на мобилния телефон на Нора. Тя не отговори. Оставих й съобщение и не пропуснах да я уверя, че имам добри новини за нея.
Нора също не си губеше времето. Обади ми се почти незабавно.
— Малко добри новини ще ми се отразят много добре – започна тя.
— И аз така си помислих. Тъкмо затова веднага ти се обадих.
— Не се ли отнася до… – Гласът й изведнъж заглъхна.
— Да, получихме резултатите от втората аутопсия – обясних й аз. – Макар да не съм съвсем сигурен дали това са добри новини за теб, все пак мисля, че ще се зарадваш да узнаеш, че всичките последни тестове потвърждават изводите от първата аутопсия.
Тя нищо не отвърна.
— Нора, там ли си?
— Тук съм – обади се тя след още една пауза. – Имаш право. „Добри новини“ наистина не е точно терминът, с който могат да бъдат описани.
— Може би да го наречем облекчение?
— Може би е това – задавено отговори тя. – Сега Конър най-после почива в мир. – Нора заплака тихо и трябва да призная, звучеше съвсем убедително. След последното подсмъркване тя ми се извини.
— Не бива да страдаш. Зная колко ти е трудно. Или може би зная много малко за твоите преживявания.
— Работата е там, че все още не мога да престана да мисля за това. Наистина ли изровихте ковчега му?
— Това бе едно от най-неприятните ми преживявания, откакто практикувам тази професия.
— Това означава ли, че и ти си бил там?
Настъпи моментът на истината.
— Опасявам се, че беше точно така.
— А какво стана с онзи тип, който е отговорен за всичко това?
— Имаш предвид онази откачалка О’Хара?
— Да, нещо ми подсказва, че той предпочита лично да се наслаждава при изпълнението на заповедите си.
— Може и така да е – казах. – Но все още е в Чикаго. Между нас казано, той не е от онези, които са склонни да си цапат ръчичките. Добрите новини обаче – и аз мисля, че все още можем да ги наричаме „добри новини“ – включват и това, че О’Хара най-после реши да престане със своята инквизиция.
— Искаш да кажеш, че той вече никого не подозира?
— О, той винаги ще подозира някого. Всеки или всичко около него. Но конкретно в този случай съм склонен да допусна, че най-после ще осъзнае реалните факти и ще ги приеме такива, каквито са. Така че „Сентениъл Уан“ ще ти изплати 1,9 милиона долара до последния цент.
— А кога ще стане това?
— Остават някои стандартни процедури… Нали знаеш, прехвърляне на документите от отдел в отдел. Бих казал, че до една седмица ще получиш чека. Това звучи ли окуражаващо?
— Повече от окуражаващо. Имали още нещо, което междувременно трябва да свърша? Да попълвам някакви документи?
— Само да се подпишеш, но чак когато получиш парите. А, да, има още нещо, което трябва да направиш.