— Зависи от количеството на виното – отвърнах аз и се опитах да се усмихна. Когато тя ми върна усмивката, побързах да я уверя: – Не, няма да наруша никое правило на компанията.
— Чудесно. – Тя взе листа с вината и ми го подаде.
— Не, ти избери.
— Щом настояваш.
— Да ви изчакам ли за минута? – попита келнерът.
— Не, няма да се наложи – успокои го Нора. Обърна менюто към себе си и незабавно плъзна показалеца си надолу по страницата, като спря някъде по средата.
— „Шатоньоф дьо Пап“ – обяви избора си тя. Решение, което взе за по-малко от шест секунди.
— Ето една жена, която знае какво иска – отбелязах аз, след като келнерът кимна и се отдалечи.
Нора сви рамене.
— Поне когато става дума за вино.
— Аз пък имах предвид по-общия смисъл.
Тя ме изгледа с явно любопитство.
— Какво по-точно имаш предвид?
— Например твоята кариера. Не мога да се отърва от впечатлението, че още от най-ранните си години си искала да се занимаваш с вътрешно обзавеждане.
— Не е вярно.
— Искаш да кажеш, че не си променяла непрекъснато мебелирането в „Къщата на мечтите“ на твоята кукла Барби?
Тя се засмя. Изглеждаше в много добро настроение.
— Добре, вярно е – призна си тя. – Ами ти? Винаги ли си знаел какъв искаш да станеш?
— Не. Детските ми мечти се простираха само до продаването на лимонада на моя щанд за безалкохолни. В тях нямаше и помен от застрахователни полици.
— Може би именно за това искам да те попитам. Не го възприемай откъм лошата му страна, но не мога да се отърва от противоположното впечатление: че може би си създаден за нещо по-друго.
— Като какво например? Как ме виждаш ти, Нора? Какво бих могъл да върша?
— Не зная. Нещо…
— По-вълнуващо?
— Не мислех да кажа точно това.
— О, да, искаше и това е добре. Не се чувствам обиден.
— И не би трябвало. Всъщност би могъл да го приемеш като комплимент.
Аз се засмях.
— А сега се опитваш да предизвикваш съдбата.
— Не, говоря сериозно. В теб има нещо, някаква вътрешна сила. А освен това си забавен.
Пристигането на нашия келнер с виното ме спаси от задължението да й отговоря. Когато той отпуши бутилката, Нора и аз си разменихме погледи над папките с менюто. Не флиртуваше ли тя с мен?
Не, Айнщайн, вие двамата флиртувате един с друг.
Нора завъртя чашата си, отпи глътка и одобри виното. Келнерът ни наля. Когато си замина, тя предложи тост:
— За Крейг Рейнълдс. За това, че бе така невероятно мил с мен през цялото това изпитание.
Благодарих й и ние чукнахме чашите си, без да откъсваме очи един от друг.
Дори не подозирах, че истинското изпитание едва сега започваше.
≈ 68 ≈
Бизнесмените напуснаха ресторанта. Малко по-късно примера им последваха и дамите. От следобедната навалица в „Льо Жарден“ останаха само двама безделници: Нора и моя милост. Ангажирани с ликвидирането на домашно приготвения пастет и салатата от едва покълнали палмови листа, печена сьомга и миди ала Сен Жак – всичко това погълнато с ленива наслада. На масата бяха останали двете чаши с последните капки вино.
От третата ни бутилка „Шатоньоф дьо Пап“.
Повярвайте ми, в първоначалния ми план не се предвиждаше само на един обяд да се опитаме да пресушим половината от избата на заведението. Но след като започнахме, планът бе ревизиран веднъж, после още веднъж. В края на краищата алкохолът е най-могъщият серум на истината. Какъв по-добър начин да разбера нещо повече за Нора от този? Колкото повече разговаряхме, толкова по-добри бяха шансовете ми да я опозная. Или поне в това се опитвах да се убедя.
Накрая аз погледнах през рамо към келнерите, които вече бяха седнали край масите, за да се нахранят и те. Момчето от бара лениво размахваше метлата с дългата дръжка. Обърнах се към Нора.
— Знаеш ли, съществува една едва различима граница между разтакаването и безделниченето и на мен ми се струва, че ние вече определено я прекрачихме.
Тя се огледа, за да разбере за какво й говоря.
— Имаш право – съгласи се с леко смутена усмивка. – По-добре да се махаме от тук, преди той да измете и нас заедно с трохите хляб.
Дадох знак на бездействащия келнер да ми донесе сметката. Оставих му тридесетпроцентов бакшиш, за да ни остави да си заминем без чувство за вина, макар че това бе проява на неразумна щедрост от моя страна. Още едно доказателство, че не бях съвсем трезвен. За Нора бе обяснимо да се понапие. В крайна сметка беше доста слаба. Но въпреки че тежах с около четиридесет килограма повече от нея, и аз не бях пощаден от въздействието на виното.