Алисън завъртя очи:
— Илейн!
— Какво? Нали всичко си споделяме?
— Да, но те току-що са се запознали. Как е възможно да са правили секс? – Алисън се обърна към Нора с лукава усмивка.
— Правихме секс.
Илейн и Алисън се приведоха напред и се подпряха на масата с лакти.
— И? – възкликнаха двете почти едновременно.
Нора, напълно контролираща положението в момента, бавно отпи от своя „Космополитен“.
— Ами сексът беше добър… Не, шегувам се. Беше направо невероятен.
Трите се закискаха като тийнейджърки.
— Толкова ти завиждам… – призна си Илейн.
Нора внезапно стана сериозна и това изненада дори и самата нея.
— Не се чувствам самотна, когато съм с него. Отдавна не съм се чувствала по този начин. Мисля… мисля, че имаме много общи неща.
Илейн се извърна към Алисън.
— Може би търсим не там, където трябва. В един град с милиони ергени тя успяла да срещне господин Невероятен някъде там, в предградията.
— Само не ни каза къде се засякохте – припомни Алисън.
— Имах клиент в Брайърклиф Манър – обясни Нора. – Бях в Чапакуа, в един антикварен магазин, а там беше и той, търсел старинни въдици. Колекционирал ги.
— А останалото е история – додаде Алисън.
— Тя го е забърсала още там – довърши Илейн. – Повтарям: толкова ти завиждам!
Всъщност въобще не завиждаше и Нора много добре го знаеше. Единственото, което изпитваше Илейн, бе щастие – тя искрено се радваше за приятелката си, която доскоро, изглежда, не можеше преодолее смъртта на съпруга си, но сега явно най-после бе срещнала подходящия мъж. И Алисън също се радваше за Нора,
— И кога ще ни запознаеш с този твой Крейг? – попита тя.
— Да – въздъхна Илейн. – Кога ще можем да зърнем господин Невероятен?
≈ 82 ≈
След вечерята Нора се върна в своя апартамент, обзета само от една-едничка мисъл: Крейг. Целият този разговор за техния сексуален живот я подтикна да го желае още по-страстно. И то веднага. Трябваше поне да чуе гласа му. Затова веднага след като се преоблече в пижамата и се покатери на леглото, набра номера му.
Ала той вдигна едва след цели пет позвънявания.
— Да не те събудих?
— Не съвсем – измърмори той. – Бях в другата стая, затънал в четене.
— Нещо приятно ли?
— Не, за съжаление. Обичайните служебни папки.
— Звучи отегчаващо.
— И е така. Още една причина да се радвам, че ми се обади.
— Липсвам ли ти?
— Повече, отколкото предполагаш.
— Същото е и при мен – призна тя. – Да можех сега да бъда при теб… Нещо ми подсказва, че едва ли щеше да продължиш да четеш.
— О, така ли? И какво щях да правя?
— Щеше да ме държиш в прегръдките си.
— А нещо друго?
Нора зашепна в слушалката:
— Щеше да ме целуваш.
— Къде?
— По устните.
— Нежно или грубо?
— Отначало нежно. После грубо.
— А къде са ръцете ми? – попита той.
— По различни интересни места.
— Къде по-точно?
— По гърдите ми. Като за начало.
— Хмм. Добро начало, доколкото си спомням. И къде още?
— По бедрата ми. От вътрешната им страна.
— Оох, харесва ми.
— Почакай, те се плъзгат по-нагоре. Бавно. Ти ме дразниш.
— А това ми харесва още повече.
Нора не издържа. Прехапа долната си устна.
— Също и на мен, честно казано.
— Усещаш ли ме? – прошепна той.
— Да.
— Вътре ли съм?
Щрак.
— Какво беше това? – попита той.
— По дяволите, това е другата линия.
— Не й обръщай внимание.
Нора погледна към изписания върху екранчето номер на обаждащия се.
— Не мога, това е една от моите приятелки.
— Но нали сега ние говорим – възрази той през смях.
— Много смешно, няма що. Задръж за секунда, става ли? Тази вечер вечерях с нея и ако не й отговоря, ще се разтревожи.
Тя превключи на другата линия.
— Илейн?
— Не беше заспала, нали? – попита тя.
— Не. Дори съм по-будна от всякога.
— Почакай, нещо ми се струваш задъхана.
— Говорех по другата линия.
— Не ми казвай… Крейг?
— Да.
— И аз ти позвъних точно по средата на разговора, така ли?
— Няма нищо.
— Прекъснах ви. Съжалявам.
— Недей.
— Исках само отново да ти кажа колко се радвам за теб, скъпа. А сега се връщай към разговора си.
— Така и ще направя.
— Тооооооолкова ти завиждам!
Щрак!
— Още ли си там? – попита Нора.
— Тук съм – потвърди той.
— И така, докъде бяхме стигнали?
— Тъкмо ми обясняваше защо няма да мога да мигна тази нощ.
— Нито пък аз. Утре ще се заемем с нещо истинско.