— Ало?
— Къде изчезна?
Дотук с предчувствията. Леко раздразненият глас от другия край на линията принадлежеше на Джефри. Едва сега си спомни, че не бе отговаряла на обажданията му през последните два дни.
— Много съжалявам, скъпи. Тъкмо мислех да ти се обадя – успокоително замърка тя. – Но ти ме изпревари.
Той моментално омекна.
— Боже, започнах да се тревожа за теб, скъпа. Нямах никаква представа къде си.
Трябваше спешно да измисли някакво извинение, но да е по-достоверно.
— Всичко се обърка заради същата онази моя клиентка, проклета да е, толкова ме измъчи. Разбираш ли, говоря ти за същата онази досада, която заплаши, че ще се откаже от услугите ми, ако не я придружа лично при избора на тъканите.
— Как мога да я забравя? Та нали тъкмо тя ни провали миналия уикенд.
Нора замълча. Имаше нещо застрашително в мълчанието й.
— О, не! – извика той. – Не ми казвай.
— Ще се опитам да се измъкна.
— А какво още иска тя този път?
— Иска да посетя къщата й в Ийст Хемптън и да хвърля един поглед на новата й оранжерия. Работата е в това, че тя наистина е сред най-добрите ми клиенти, при това една от първите.
— Забрави ли, че утре е петък, Нора? Кога ще знаеш със сигурност?
Той е бесен. Нарича ме Нора само когато е ядосан.
— Ще ти се обадя още днес, следобед. Повярвай ми, само мисълта, че ще се наложи да прекарам още един уикенд с тази жена, ме подлудява. Липсваш ми.
— И аз се тревожа за теб, скъпа. Струваш ми се доста потисната. Наред ли е всичко?
— Да, всичко е наред. – В главата й се мярна лицето на О’Хара. – Знаеш как понякога само един-единствен човек може да ти опъне нервите до скъсване.
— Това е още една причина да бъдеш с този един-единствен човек, който може да те накара да се почувстваш по-добре – убедено заяви Джефри. – Ще ми се обадиш ли по-късно? Обичам те.
Нора обеща да му позвъни и завърши със задължителното: И аз те обичам, скъпи.
Нора беше доволна от настоящия си „мъж за издръжка“, но вече започваше да й писва. Напоследък й ставаше все по-трудно да съгласува лъжите си, а това означаваше, че се подлага на голям риск. Ала въпреки това нямаше намерение да си пропилее уикенда с Джефри, преди да си разчисти сметките с О’Хара заради унижението, на което я бе подложил.
След броени минути стигна до центъра на Брайърклиф Манър. Като по чудо, намери място за паркиране, излезе от колата и погледна към фирмената табела над прозорците на втория етаж.
На нея бе изписано: „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“.
Прочете името бавно, за да се увери, че първия път не бе пропуснала нещо. Вече нищо нямаше да приема на доверие.
Никога вече, О’Хара.
≈ 87 ≈
— Здравейте. С какво мога да ви помогна?
Нора се взря през слънчевите си очила към приветливата млада жена, седяща зад бюрото – някъде в средата на двадесетте, с интелигентен поглед, явно притежаваща солидна квалификация за тази работа.
— Искам да се срещна с Крейг Рейнълдс. Той тук ли е?
Тя забеляза, че младата служителка се поколеба за миг. Сигурно и тя бе в играта. Трябваше да признае, че не беше съвсем лоша актриса.
— Съжалявам, но точно сега господин Рейнълдс отсъства.
Нора погледна часовника си.
— Да не би да е на обяд? Може би в „Амалфи“?
— Всъщност днес той е в командировка.
— Тогава знаете ли кога ще се върне?
— Предполагам, че в понеделник – промърмори младата служителка. – Имате ли уговорена среща с него? Желаете ли да ви запиша за следващите дни?
— Не. Крейг ми каза да се отбия. Но може би и вие ще успеете да ми помогнете. Дойдох, за да получа копие от застрахователната полица.
В очите на служителката отново се мярна някакво колебание, последвано от кратко проблясване. Но като цяло тя се справяше отлично с ролята си.
— Ваша ли е тази застрахователна полица? – заинтересува се служителката.
— Не, но аз съм бенефициент по нея.
— Разбирам. – Младата жена поклати глава. – За нещастие мога да дам копие от документа само на истинския притежател на застрахователната полица.
Нора погледна към името на служителката, изписано на поставката на бюрото.
— Името ви е Моли, нали не греша?
— Да.
— Е, Моли, работата е там, че ще бъде доста трудно да се изпълни това изискване. Причината е, че истинският притежател на тази застрахователна полица е мъртъв.
— О, господи, много съжалявам!
— Също и аз, уверявам ви. Той беше мой годеник.
Лицето на Моли просветна за миг.
— Да не би да сте госпожица Синклер?