Защото мислеше единствено за О’Хара.
Поспря се за миг, преди да вземе мобилния си телефон. Предупреди себе си: не биваше да издава това, което й е известно.
Най-после се реши да му се обади и натисна бутона.
— Ало? – Добре, добре, сега ще си побъбрим с лошото момче.
— Там ли е моят партньор за телефонен секс? – попита Нора.
От другата страна на линията се разнесе гръмкият му смях.
— Мамо, ти ли си?
Въпреки всичко тя също се засмя неудържимо.
— О, това беше малко грубичко.
— Смятах, че е забавно.
— И така, господин Рейнълдс, защо не ми се обади от Чикаго? Поради прекалена заетост, предполагам?
— Да, знам. Безкрайно съжалявам – каза той. – Но бях много ангажиран с онзи семинар.
— Трябва да бил много тежък семинар. Но ти се справи много добре, нали? Показа ли им на какво си способен?
— Не можеш да си представиш.
Нора едва се сдържа да не се разсмее. Имам много по-добра представа, отколкото си мислиш, О’Хара.
— Слушай – продължи той, – иска ми се да ти опресня представата.
— Да, бих искала. Какво ще правиш довечера?
— Същото, на което посветих целия следобед. Ще работя.
— Мислех, че си се наработил по време на семинара.
— Ако искаш, вярвай, ако искаш – не, но имам да пиша доклад за семинара. Затънал съм до уши в работа като…
— Глупости! – рязко го прекъсна Нора. – Много добре те виждам. Гледаш телевизия. Ако не греша, май е бейзболен мач или нещо подобно.
Той успя да избъбри само две думи, преди да млъкне смаяно:
— Какво, по дяво…
— Надникни навън към алеята за коли, Крейг. Виждаш ли червения мерцедес? А виждаш ли красивото момиче на предната седалка? Ето, тя ти маха за поздрав. Здравей, Крейг.
Нора видя как Крейг се появи на прозореца с безкрайно слисан вид.
— Откога си тук? – провикна се той.
— Достатъчно дълго, за да те хвана в лъжа. Бейзбол, а? Предпочиташ бейзбола пред мен?
— Исках само да отдъхна от съчиняването на доклада. Това е всичко.
— Щом го казваш, сигурно е така. И така, Крейг, ще слезеш ли да си поиграем или какво?
— Защо ти не влезеш вътре?
— Предпочитам една малка разходка – предложи тя
— Къде?
— Е, това е изненада. А сега зарежи тази работа.
— Като говорим за работа… – опита се той да я спре.
— Сега пък какво?
— Опасявам се, че обстоятелствата около нашата връзка започват да ме притесняват – рече той. – Формално погледнато, ти си ми клиент, Нора.
— Не е ли малко късно за формалности?
Той не каза нищо повече, затова Нора продължи да го притиска:
— Хайде, Крейг, защо не си признаеш, че искаш да бъдеш с мен. Както и аз искам да бъда с теб. Толкова е просто.
— Тъкмо си мислех за това.
— Аз пък си мисля за теб. Не знам какво точно изпитвам, но ти си съвсем различен от всички мъже, които съм познавала досега – изрече тя. – Имам чувството, че мога да споделя всичко с теб.
От другата страна на линията последва пауза.
Той въздъхна примирено.
— Значи разходка, така ли?
≈ 94 ≈
Всъщност въобще нямах настроение за разходки на лунна светлина, но ето, че вече бях на седалката до нея. Само аз и Нора Синклер.
Покривът на спортния мерцедес беше вдигнат и нощният въздух бръснеше лицата ни, разхлаждащ и освежаващ. Пътят, знаците по него – всичко беше като в мъгла. Нора пое по глухите улици, водещи от Уестчестър към вътрешността, които отдавна бе превърнала в нещо като свой частен аутобан, а аз бях само компаньон в тази дива езда.
Какво, по дяволите, правех аз?
Това беше въпрос, нетърпящ отлагане. Ала за съжаление не разполагах с отговора.
Информацията, предоставена ми така щедро от адвоката Стивън Кеплер – онзи, грижливо зализания, – вече бе предадена на Сюзън. А тя я предостави на компютърните магьосници от Бюрото, които обещаха да впрегнат всичките си хакерски умения, за да проникнат в офшорната сметка на Нора и да проследят нейните депозирания и трансфери. Всичките, до един. Кой можеше да знае колко са те? Момчетата щяха да бъдат особено внимателни с всяка трансакция, свързана с Конър Браун. Както преди, така и след смъртта му. Да им дадем двадесет и четири часа, каза Сюзън. Или максимум тридесет и шест.
Междувременно аз имах само една задача: да стоя по-надалеч от Нора.
Обаче ето, че сега тя бе в непосредствена близост до мен – по-прелестна, по-съблазнителна, по-опияняваща откогато и да било. Дали това не бе едно последно предизвикателство?