Само че когато полицаите най-после пристигнали на местопроизшествието, много скоро се установило, че въпросното лице няма нищо общо с полицията на Ню Йорк. Всъщност до този момент, изглежда, никой не знае кой е този мъж. След стрелбата той побягнал от сцената – но задигнал куфара, принадлежащ на убития похитител.
И докато репортерката обещаваше още разкрития, шофьорът въздъхна уморено и погледна в огледалото за обратно виждане.
— Точно от това се нуждаеше нашият град, нали? – промърмори той. – Още един бандит е останал на свобода.
— Съмнявам се, че всичко е било точно така, както го описаха – обади се Нора.
— Че какво друго може да бъде?
— Говоря за куфара. Каквото и да е станало, независимо от причината, очевидно е било свързано със съдържанието на куфара.
Шофьорът сви рамене, сетне кимна.
— Даа, навярно имате право. И какво според вас се крие зад всичко това?
— Откъде да знам? – измърмори Нора. – Но мога да се обзаложа, че не става дума за мръсни дрехи.
≈ 9 ≈
Някой някога бе казал нещо, което много бе допаднало на Нора, и тя го споделяше от все сърце: истинският живот почти винаги е съвсем различен от този, който водим.
Е, това обаче не се отнасяше за живота на Нора.
На ъгъла на „Мърсър“ и „Спринг“ в Сохо тя нареди на шофьора да спре, плати му и затътри куфара си към двуетажната сграда с изящна мраморна облицовка, в която се намираше нейният апартамент. Там някога се помещавал невзрачен склад, отдавна преустроен в къща с луксозни жилища. Това би звучало абсурдно за всеки друг град, но не и за Ню Йорк.
Нейно владение бе надстройката, простираща се на площ колкото половин етаж. С една дума, квадратурата бе много голяма, което обаче съвсем не бе попречило на Нора да я обзаведе със стил. Мебелите бяха само от Джордж Смит; подовете – застлани с полирано бразилско дърво; кухнята бе плод на дизайнерския талант на Погенпол. Уютно, тихо и елегантно – това бе нейното убежище. Нейното истинско единствено кътче на земята, където бих искал да бъда.
Всъщност съвсем малко хора, от които Нора истински се интересуваше, имаха достъп до това място.
До външната врата дежуреше стражът на Нора – керамична скулптура на гол мъж, метър и осемдесет, дело на Хавиер Марин.
Вътре тя бе оформила два по-интимни къта – единият, по-представителният, бе изцяло в бяла кожа, а вторият – по-семпъл, в контрастно черно. И двата проектирани от нея самата.
Тя обожаваше всичко в своето малко царство и за целта бе обходила антикварните магазини, битаци и художествени галерии от Сохо до Северозападното тихоокеанско крайбрежие, от Лондон и Париж до най-западналите селца в Италия, Белгия, Швейцария.
Никой не умееше по-добре от нея да подбира ценни старинни предмети.
Събираше сребро: притежаваше няколко безценни статуетки на Хермес, както и дузина масивни сребърни купи, които обичаше толкова много.
Събираше стъклени предмети на изкуството: старинни френски рамки за картини; кутии от матово стъкло в бяло, зелено или тюркоазено.
Събираше картини от подбрани колекции от прочути живописци и от изгряващи художници от Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин.
И разбира се, нейната спалня: толкова контрастна, макар може би малко претрупана – със стени в тъмновинено, с позлатени свещници и рамки на огледалата, с резбовани колони от прастаро дърво от четирите страни на леглото й.
Е, опитайте се да сътворите по-стилно обзавеждане. Ако можете.
Нора взе една бутилка „Евиан“ от хладилника и позвъни на няколко души по телефона, като първо се обади на Конър, когото наричаше своя „мъж за издръжка“. По-късно проведе аналогичен разговор с Джефри.
Малко след осем същата вечер Нора влезе в „Бебоу“ в сърцето на Гринич Вилидж. Да, наистина няма нищо по-хубаво от това отново да си у дома.
Нямаше значение, че бе понеделник и заведението бе претъпкано. Сред тихия звън на сребърните прибори, блясъка на кристалните чаши, финия порцелан и леката меланхолия, цялата тази елегантна атмосфера, редовните посетители изпълваха двете нива на ресторанта с възбуждащо, пулсиращо оживление.
Нора почти веднага съзря най-добрата си приятелка – Илейн, която вече се бе настанила заедно с Алисън – друга скъпа приятелка. Масата им бе покрай стената на първия етаж, използван предимно за инцидентни срещи. Премина покрай портиера и се насочи към стълбата. Щом стигна Илейн и Алисън, първата й грижа бе да се разцелува с тях. Господи, тя наистина обожаваше тези момичета.
— Алисън вече е влюбена в нашия келнер – побърза да я осведоми Илейн веднага след като Нора зае мястото си.