Червеният мерцедес… колата… гаража. Не се бях досетил да проверя дали не липсва микробусът.
Направих две стъпки и изведнъж зад гърба ми се разнесе колективна въздишка на облекчение. Обърнах се, за да видя от какво бе предизвикана тя.
Там, до прага на кухнята, стояха Макс и Джон-младши заедно с майка си. Всичките държаха фунийки със сладолед от сладкарницата на Баскин-Робинс.
Челюстите им висяха от гледката на толкова много полицаи. Когато ме видяха, опръскан с кръв и превързан, челюстите им вече стигнаха едва ли не до пода.
Втурнах се да ги прегръщам. В този миг бях толкова развълнуван, че въобще не чух телефонния звън.
Но Мич Крейвънс го чу. Отиде до апарата и тъкмо се канеше да го хване, когато баща му го спря. Уил Крейвънс вдигна пръст пред устата си, в знак да предупреди сина си да пази тишина. После включи говорителя.
— Добре. Явно си имам публика – разнесе се гласът й.
Всички глави в помещението се извърнаха към телефона. Нора несъмнено можеше да се радва на вниманието на многобройна публика. На цялото й внимание, особено на моето.
Но този път се оказа, че не аз бях обект на нейното внимание.
— Зная, че сте там, госпожо О’Хара – продължи тя със същия спокоен тон. – Исках само да узнаете нещо: чуках се с вашия съпруг. Приятна вечер.
Нора прекъсна връзката.
В стаята надвисна мъртвешка тишина. Погледнах жена си в очите. Всъщност от две години насам – бившата ми жена.
Тя поклати глава:
— А ти още се чудиш защо се разведох с теб, развратник такъв!
ПЕТА ЧАСТ
БЯГСТВО
≈ 103 ≈
Това беше. Оказа се съвсем просто. Краят.
— Здравей, не мога да те позная без твоята раница, Фицджералд – рече Туриста.
— Много смешно, О’Хара. Аз пък не съм ти благодарила, че ми спаси задника на Гранд Сентръл. Затова – моите благодарности. Мисля, че можех да се справя с него, но не съм сигурна.
Туриста се срещна с момичето с раницата на една маса в едно от заведенията за хранене на летище „Ла Гуардия“. Изнудвачът, продавачът трябваше да се яви в някоя от следващите минути. Ако нещо не се обърка, разбира се.
— Шантава работа, нали? Мислиш ли, че ще се появи? Продавачът? – попита тя.
О’Хара отпи от своята картонена чаша с кока-кола от „Макдоналдс“.
— Само ако си иска парите, за което мога да се обзаложа. Така че два милиона долара са доста добра причина, за да се появи.
Фицджералд се намръщи и поклати глава.
— Да кажем, че продавачът наистина се появи. Но ние откъде ще разберем дали ще даде всичко, което притежава? Своите копия. Няма ли да се опита да ни изиграе?
— Искаш да кажеш, както ние се опитахме да изиграем него на тротоара пред Гранд Сентръл? По-точно, както стана с неговия покоен посредник.
— Забрави ли, O’Xapa, че той беше от лошите момчета!
— И аз все това си повтарям. Той е от лошите момчета, той е от лошите.
Точно тогава О’Хара чу сигнала в слушалката, скрита в ухото му:
— Той идва. Знаем кой е. Този път идва лично.
Фицджералд, изглежда, все още не можеше да повярва:
— Че защо ще идва тук? Не се ли е досетил, че може да е капан?
О’Хара се наведе към нея:
— Ами попитай него. Обзалагам се, че ще ти даде напълно задоволителен отговор.
На тяхната маса се настани мъж, наскоро прехвърлил тридесетте, в тъмносин бизнес костюм, с авиаторски слънчеви очила и с дипломатическо куфарче в ръка. Седна и започна без предисловие:
— И така, значи сте ми донесли парите?
О’Хара поклати глава.
— Не. Никакви пари. Обаче не бързай да ставаш. Нашите хора са обградили цялата тази зона. Снимат те за Ю Ес Тудей и Тайм. По-конкретно за рубриката Последни вести от затвора „Синг Синг“.
— Правиш голяма грешка, приятел. Май наистина не разбираш, че този път сам се прецака – отвърна онзи с тъмносиния костюм и се накани да стане от стола.
Но О’Хара рязко го дръпна надолу.
— Очевидно ние не споделяме това мнение. А сега ме изслушай, защото ще ти предложа една сделка. Ти няма да получиш никакви пари за файла, който си задигнал, а след това се опита да ни продадеш. Но в замяна ще ти бъде позволено да се измъкнеш сух от водата. Разбира се, оставяш куфарчето си заедно с всички копия, които си направил. Ние знаем кой си, агент Вайзелтиър. И ако отново се появиш пред очите ни или нещо от това се разчуе, ще те очистим. И не се шегувам, наистина ще те очистим. Ето, това е сделката. Не е много зле, нали?