Алисън завъртя големите си кафяви очи.
— Само казах, че си го бива. Името му е Райън. Райън Педи. Дори името му е готино.
— Е, и това ако не е любов – включи се в играта Нора.
— Ето, на това се казва подкрепящо обвинението твърдение! – заяви с категоричен тон Илейн, която бе експерт по корпоративно право в „Еджърс, Бек и Шмидъл“, една от най-престижните юридически кантори в града. На всичкото отгоре тези прависти взимаха невъобразимо тлъсти суми само за едночасова правна консултация.
Говореха за вълка, а той не закъсня да се появи. Младият келнер, висок и смугъл, побърза да се изправи до масата им, за да се осведоми за желаното от Нора питие.
— Само една минерална, моля – процеди тя. – С повече мехурчета, нали?
— Не, тази вечер ще пиеш наравно с нас, Нора. Така че няма какво да се спори повече. Тя ще вземе един „Космополитен“.
— Веднага ще ви го донеса. – С чевръсто кимване той се обърна и се втурна да изпълни поръчката.
Нора притисна длан към устата си и поверително прошепна:
— Наистина е сладък…
— Нали вече ти обясних – прекъсна я Алисън. – Жалко само, че е прекалено млад. Сигурно още не е дорасъл, за да има право да консумира алкохол.
— Аз бих казала, че е твърде млад, за да има шофьорска книжка – подметна Илейн. – Или по-скоро ние остаряваме и те ни изглеждат толкова млади? – Сведе глава. – Е, ако е така, значи има защо да се чувствам потисната.
— Спрете! Аварийна смяна на темата! – обяви Нора. Обърна се към Алисън. – И така, кой нов нюанс на черното ще е на мода тази есен?
— Ако щеш, вярвай, но черното наистина може да е на мода.
Алисън си печелеше хляба като редактор по въпросите на модата в „W“* или както обичаше да казва: единственото списание, което бе толкова дебело, че може да ти счупи палеца на крака, ако го изпуснеш отгоре му. Според нейните обяснения бизнес стратегията на изданието била съвсем проста: да се набляга на въздействащи реклами с колкото може по-мършави модели, издокарани в модни дрешки от елитни дизайнери, които никога не са демоде.
[* Женско модно списание. – Б.р.]
— Какво ново при теб, Hop? – попита Алисън. – Изглежда, вечно си извън града. Приличаш на бродещ призрак, момиче.
— Да, знам, че е истинска лудост. Едва днес се прибрах. Сега е на мода да имаш втори дом.
Алисън завистливо въздъхна.
— Имам си толкова много проблеми с вноските за единственото си жилище… О, това ме подсети за нещо. Казах ли ви за онзи мъж, който се нанесе на моя етаж?
— За скулптора, който си падал по странната модерна музика? – полюбопитства Илейн.
— Не, въобще не става дума за него. Той се изнесе преди няколко месеца – обясни тя и махна с ръка. – Този, новият, съвсем наскоро купи ъгловия апартамент.
— И каква е присъдата? – запита Илейн, юрист до мозъка на костите си.
— Ерген, очарователен и на всичкото отгоре онколог – обясни Алисън, ала внезапно сви рамене. – Е, предполагам, че може да ти се случи и нещо по-лошо в този живот от това да се омъжиш за богат лекар.
Още не бе доизрекла фразата и побърза да закрие уста с длан.
На масата се възцари тишина.
— Стига, момичета, всичко е наред – успокои ги Нора.
— Искрено съжалявам, скъпа – смутено промълви Алисън. – Не съобразих, че…
— Наистина няма за какво да се извиняваш.
— Аварийна смяна на темата! – обяви Илейн.
— Сега и двете се държите като глупачки. Слушайте, само защото Том беше доктор, още не означава, че никога не бива да говорим за лекари, нали? – Нора отпусна ръката си върху ръката на Алисън. – Хайде, разкажи ни нещо повече за твоя онколог.
Алисън изпълни молбата й и трите продължиха да бъбрят безгрижно. Бяха приятелки толкова отдавна, че не можеха да допуснат един ужасен спомен да помрачи срещата им.
Младият келнер се появи с коктейла „Космополитен“ за Нора, след което се зае да им представя специалитетите в менюто. Трите пийнаха, похапнаха, посмяха се, поклюкарстваха на воля. Нора изглеждаше напълно щастлива. Успокоена и отпусната до такава степен, че нито Алисън, нито Илейн можеха да се досетят, че през останалата част от вечерта мислите й бяха заети само с едно: смъртта на първия й съпруг – д-р Том Холис.
Или по-точно: с неговото убийство.
≈ 10 ≈
Чаша с вода и един аспирин. Елементарна превантивна мярка против махмурлук заради питиетата, които погълна след вечерята с Илейн и Алисън. Нора никога не прекаляваше с алкохола, понеже се отвращаваше от мисълта, че може да изгуби контрола върху себе си. Но благодарение на веселата компания на Илейн и Алисън и приповдигнатата атмосфера този път тя си позволи да изпие повечето от обичайното.