— Аз имам това доказателство – намеси се Сюзън.
— След като говорих с вас по телефона, Емили, аз поисках досието й от затвора.
Вдигнах учудено вежди и се обърнах към Сюзън.
— Затворническо досие?
— Оливия Синклер е получила доживотна присъда, когато Нора е била шестгодишна – съобщи ми тя.
— И за какво?
— За убийство – отвърна Сюзън.
— Шегуваш се!
Сюзън поклати глава:
— Има и още, O’Xapa. Тя е убила съпруга си. А тяхното дете – Нора – е била там, когато това се случило.
Сюзън продължи:
— Няколко години по-късно Оливия Синклер била изписана от затвора, понеже изглеждала като пациентка, изгубила всякаква връзка с реалността. Тогава именно я прехвърлили в „Пайн Удс“. Междувременно Нора е била подмятана от едни приемни родители на други. Толкова често е била премествана, че се оказа невъзможно да се проследят всичките адреси, на които е живяла.
Сюзън погледна към Емили, която сега изглеждаше напълно объркана.
— Съжалявам – заговори й Сюзън. – Ние разполагаме с предостатъчни основания да предполагаме, че Нора е убила първия си съпруг преди няколко години. Въз основа на това и на всичко, което се случи по-късно, имаме още по-стабилни основания да допуснем, че е убила и втория си съпруг.
— Тя и Конър Браун са били сгодени и планирали да се оженят – казах аз, колкото да опресня паметта на Сюзън.
— А пък аз говоря за Джефри Уокър – опроверга ме тя.
Сега бе мой ред да изглеждам объркан, при това доста по-объркан от Емили.
— Джефри Уокър?
— Нали го знаеш? Писателят, автор на всичките онези глупави исторически романи. Или поне с това се занимаваше доскоро.
— Да, зная го. И казваш, че Нора и той били…
— … женени.
— Иисусе Христе! – възкликнах аз, след като събрах парчетата от пъзела. – Вестниците съобщиха, че умрял от сърдечен удар. Оставете ме да отгатна! Живял е в Бостън, нали?
Сюзън допря пръст до носа си.
— Което именно ни доведе при Емили – рече тя и се обърна към старшата сестра: – Продължавайте, кажете му каквото знаете. Историята е много поучителна, O’Xapa.
Емили кимна и ни помоли да я последваме.
— Ще ви покажа – обеща тя. – Време е да посетим Оливия.
≈ 110 ≈
Поехме по болничния коридор, за да се срещнем с майката на Нора – Оливия. През всичките тези години тя ползвала моминското си име – Коновър, – което още повече бе затруднило издирването й.
— Помня, че един ден разговарях с Нора за писателя Джефри Уокър, а на следващия прочетох във вестниците, че е починал – спомена Емили по пътя към болничната стая на Оливия.
Сюзън и аз се ограничавахме само с ролята на слушатели.
— Разбира се, не мисля, че съществува някаква връзка. Както не подозирах, че Нора е изпаднала в беда, докато не го видях по телевизията.
Емили се спря в коридора. Явно искаше да ни каже нещо, преди да стигнем до стаята на Оливия.
— Преди няколко седмици, може би беше преди един месец, по случайност прочетох една бележка на Оливия до Нора. В тази бележка се разкриваше една тайна, която ни изуми. Но в нея се казваше много за самата Оливия, а също и за Нора. След малко ще видите.
Емили продължи по коридора. Премина покрай вратите на няколко стаи и накрая се спря пред една врата и протегна ръка към дръжката.
— Ето, това е стаята на Оливия.
Старшата сестра отвори вратата и аз видях много стара жена, излегнала се в леглото си. Четеше някакъв роман и дори не вдигна глава, когато ние тримата влязохме вътре.
— Здравей, Оливия. Ето ги посетителите, за които ти споменах – изрече Емили с ясен, висок глас.
Най-после Оливия се обърна към нас.
— О, здравейте – рече тя. – Обичам да чета.
— Да, Оливия обича да чете – кимна Емили и се усмихна леко, а след това се обърна към Сюзън и към мен:
— Оливия отдавна ни е заблуждавала, при това доста ловко, относно действителното си състояние. Използвала е всички видове трикове, за да ни накара да повярваме, че е много по-тежко болна, отколкото е в действителност. Веднъж, при едно от посещенията на Нора, тя се престори, че получава пристъп, само защото дъщеря й щеше да разкрие нещо, което не би трябвало. Оливия знае, че ние записваме всички визити при нашите пациенти. Оливия е много добра актриса. Не е ли така, скъпа?
Оливия следеше с напрегнат поглед Сюзън и мен, но същевременно слушаше внимателно това, което говореше старшата сестра.
— Предполагам, че да, така е.
— Е, все пак ние всички се съгласихме Оливия да остане тук при нас, в „Пайн Удс“. А в замяна тя се съгласи да ви помогне.