Оливия кимна, без да откъсва поглед от мен и Сюзън.
— Ще ви помогна – прошепна тя. – Имам ли друг избор? – Едва тогава Оливия остави романа настрани и слезе от леглото.
И докато Оливия отиваше до шкафа, Емили отново заговори:
— Всеки път, когато Нора посещаваше майка си, тя й донасяше по един нов роман за четене, макар че не вярваше Оливия наистина да може да го прочете.
Оливия бе стигнала до шкафа и извади от там една картонена кутия. Успях да видя, че беше препълнена с книги, но имаше и някакви изрезки, както и пликове.
— Преди две седмици Нора спря да идва. Но тогава започнаха да пристигат колети, адресирани до Оливия. Те бяха изпращани от Нора. В един от тези колети дори намерих една бележка – заяви Емили.
Започнах да се вълнувам. Колети. Сигурно бяха проследили откъде бяха изпращани. Нима Нора бе толкова глупава, че да остави адрес на подателя? Звучеше прекалено добре, за да е истина.
И наистина не беше.
Емили обясни, че нищо в тези колети не разкривало нещо относно местонахождението на Нора.
— Нямаше адрес за връщане на пратките. Нито някаква по-специална пощенска марка или щемпел.
Тя се обърна към Оливия.
— Моля те, дай на агент О’Хара бележката, която получи.
Аз я взех, разгънах листа и прочетох на глас написаното.
„Скъпа мамо, съжалявам, че не мога да те посетя. Надявам се да ти доставя малко радост с новата книга, която ти изпращам. Както винаги с много любов, Нора“.
Прочетох още веднъж тези редове, а после поклатих глава.
— И какво толкова специално има тук?
Сюзън побърза да ми разясни:
— Всичко. Колкото и внимателна да е била Нора досега, този път не е внимавала достатъчно.
Тя се взря в Емили.
Аз се взрях в Емили.
Накрая Емили ни обясни това, което очевидно вече бе споделила със Сюзън:
— Погледнете по-отблизо този къс хартия, агент О’Хара. Вдигнете го на светлината – добави тя. – Ето, виждате ли го сега? Долу, в десния ъгъл?
Вдигнах бележката към прозореца и я приближих към очите си.
Мили Боже!
Листът бе белязан с воден знак.
Обърнах се към другите и видях, че Оливия бе започнала да плаче.
— Тя е толкова добра дъщеря. Толкова много ме обича.
≈ 111 ≈
Обляна от следобедното слънце, Нора се разхождаше по частната си тераса само по долнището на светлосините си бански, с неизменната си ослепителна усмивка. Отпи от бутилката с добре изстудена минерална вода „Евиан“, после я притисна към бузата си. Още не се бе уморила от гледката на плажа Байс Лонг и блестящо белия пясък, който като че ли се стопяваше в тюркоазено сините води на Карибско море. Дори тя самата не би могла да го проектира по-добре.
Ла Саманя, разположен на остров Сен Мартен, притежаваше завидна репутация като изключително дискретен курорт. Нора се наслаждаваше на най-дискретната част от него. През деня, скрита зад слънчевите си очила „Шанел“, тя бе една от богатите гостенки на хотелския комплекс, излегнала се край басейна. А през нощта – е, докато тя и Джордан се разгорещяваха в леглото, любезният персонал от румсървиса се грижеше за вечерята.
Всъщност през последните няколко дни, също като на меден месец, те нито веднъж не напуснаха вилата си. Слава богу, в Ла Саманя предлагаха и богат избор в менюто за обслужване по стаите – както за закуска, така и за обяд.
— Скъпа, какво предпочиташ за днес? „Дювал-Лерой“ или „Дом Периньон“? – провикна се Джордан от банята.
Решения, решения, винаги трябваше да се взимат решения…
— Оставям на теб да избереш, скъпи – отвърна Нора.
Джордан Моуч, магнат от Далас, влагащ милионите си в търговията с недвижима собственост, беше роден да взима решения. Най-много пари бе спечелил от забележителния курорт Скотсдейл в Аризона, спечелил си славата като Палм Бийч на Запада. Последното му решение засягаше по-сериозно личния му живот. Колко добър ход се бе оказало решението му да ангажира Нора Синклер за обзавеждането на новата му къща малко извън Остин, а после да я възнагради с една малка разходка до Карибите.
Той отново я повика от банята, но този път във връзка с обяда:
— Скъпа, не съзнаваш ли, че не си подходящо облечена?
— Просто се опитвам да постигна равномерен тен навсякъде по тялото си – отвърна лениво Нора. Тя чу как той се засмя в отговор. – Освен това тук е френската половина на острова, скъпи.
По-рано през същата седмица двамата с Джордан се разходиха покрай Гранд Кейс, над плажа на нудистите край Ориент Пойнт. Колкото до Нора, на нея нищо не й струваше да се съблече и да се чувства като у дома си. Но не и Джордан. Обаче нищо не можеше да се направи. Това бе един от местните обичаи, към който той нямаше намерение да се присъединява. Нора дори не се опита да го убеждава. Тя вече бе усвоила един ценен урок: много богатите мъже със задморски банкови сметки не обичаха да се събличат на публично място. Няма съмнение, че имаше нещо общо с усилията им да крият доходите си.