Прекарахме вечерта в новата къща. Лятната кухня много прилича на Медеината, в нея има от същите бакърени менци, същите съдове. Нора се научи да бере местни билки и както едно време, по стените висят изсушени китки.
Много неща се промениха през това време, семейството още по-нашироко се разпиля по света. Ника отдавна живее в Италия, омъжи се за богат дебелак, остроумен и чаровен, има вид на матрона и страшно обича в богатата й къща в Равена да идват роднини от Русия.
Лизочка също живее в Италия, но Катя не се задържа там. Както се случва понякога с мелезите, тя е невероятна русофилка. Върна се в Москва, живее на „Усачовка“ и рижото момиченце, което хленчеше в двора, е нейна дъщеря.
Големия Алик стана американски учен и току-виж ощастливи човечеството с лекарство срещу старост, а Малкия Алик завърши Харвардския университет и стана израелтянин — научи иврит, носи кипа, пусна си пейси и кара второ образование — религиозно — в Бней Брак, близо до Тел Авив.
Няколко години след като емигрира в Америка, Алик издаде стихосбирка на Маша.
Георгий ни донесе книжката, на първата страница има неин портрет, направен по любителска снимка от последното й кримско лято. Тя се е обърнала и гледа в обектива с радостно изумление. Не мога да дам мнение за стиховете й — те са част от моя живот, защото и аз прекарах онова последно лято с децата си в Посьолок, в къщата на Медея…
Бутонов се пристрасти към расторгуевската си къща, закара там след дълги навивки жена си и дъщеря си и му се роди син, в когото е безкрайно влюбен. Отдавна не се занимава със спортна медицина, смени насоката и работи с гръбначно болни, които му доставят непрестанно ту Афганистан, ту Чечня.
Цялото по-възрастно поколение си отиде с изключение на Александра Георгиевна, Сандрочка. Тя е дълголетница, вече гони деветдесетте. След смъртта на Маша идваше всяко лято, а през последната година на Медея остана тук с Иван Исаевич и погреба сестра си.
Последните две години не е идвала в Крим: вече й е трудно.
Иван Исаевич има двете сестри за праведници, но Сандрочка се усмихва с неувяхваща си и на старини усмивка и поправя мъжа си:
— Само едната беше праведница…
Много се радвам, че чрез мъжа си се оказах приобщена към това семейство и че у децата ми тече и малко гръцка кръв, Медеина кръв. И досега в Посьолок идват Медеините потомци — руски, литовски, грузински, корейски. Моят мъж си мечтае, ако имаме пари, догодина да доведем малката си внучка, дъщеря на по-голямата ни снаха, чернокожа американка от Хаити.
Това е удивително приятно чувство — да си от рода на Медея, от това толкова голямо семейство, че дори не познаваш лично всичките му членове и те чезнат в далнините на било и не било и на бъдещето.
1996 година