На отворената порта стоеше едър мъж с дълга коса, по женски вързана с ластик, с бели тесни дънки и розова фланелка. Ада направо зина от нахалството на външността му. А онзи се усмихна, размаха бял плик и направо от портата викна:
— Семейство Кравчук? Нося ви писмо от сина и пресни поздрави. Вчера се видяхме.
Ада грабна плика и без да кажат нито дума, двамата се затвориха в кухнята да четат писмото от единствения си син Витка, който от три години след военната школа живееше в Подмосковието и в очите на местните правеше голяма кариера. Пристигналият, без да обръща внимание на таксиджията, който остана да чака, поседна на пейката. Семейството междувременно прочете, че синът им праща много необходим човек, да не му искат пари, всякак да му угаждат, и че самият началник на окръга се записва на опашка за масаж при този същия Валерий Бутонов…
Недочели писмото, двамата се втурнаха към госта:
— Заповядайте, влезте, къде ви е багажът?
И новопристигналият внесе куфара си — кожен, с дебела кожена дръжка и чужбински лепенки. Нора се умори да държи чугунената ютия, с която гладеше полата на Таня, и я остави на подставката.
Стопаните правеха кръгчета край летовника — и те се бяха впечатлили от куфара.
„Сигурно е артист. Или джазмен, или нещо подобно“ — помисли си Нора. Ютията изстина, но тя не искаше да излиза от бунгалото, за да я стопли в кухнята. Остави полата недоизгладена.
4
Медея беше израснала в къща, в която яденето се готвеше в казани, слагаха се каци туршии, по покривите се сушаха килограми плодове, които отдаваха сладките си аромати на морския ветрец. Покрай домашните грижи се раждаха нови братя и сестри и пълнеха къщата. Към средата на сезона сегашното жилище на Медея, толкова самотно и смълчано зиме, приличаше на къщата на детството й с изобилието от деца и общото многолюдие. В грамадни баки върху железни триноги постоянно се изваряваше спално бельо, в кухнята винаги някой пиеше кафе или вино, пристигаха гости от Коктебел или от Судак. Понякога младите — небръснати студенти и несресани момичета — опъваха наблизо палатки, надуваха нови музики и изненадваха с нови песни. И Медея, саможива и бездетна, макар и свикнала с тези летни навалици, се чудеше все пак защо къщата й, напечена от слънцето и продухана от морски ветрове, е толкова примамлива за това разнородно множество от Литва и Грузия, от Сибир и Средна Азия.
Сезонът се откри. Снощи прекара насаме с Георгий, днес по време на ранната вечеря бяха вече осем души.
По-малките, капнали от пътя, си легнаха рано. Артьом също се оттегли, за да избегне унизителната заповед: „Заминавай да си лягаш!“ Доброволното му оттегляне по някакъв начин го правеше равен с Катя, която отдавна никой не отпращаше да си ляга.
Първата вечеря неусетно преля във втора. Пиеха от виното, което беше купил Георгий. Той беше живял пет години в Москва, докато следваше геология, не обикна града, но винаги се интересуваше от столичните новини и сега се опитваше да измъкне някакви вести от роднините. Но историите на Ника винаги избиваха към самата нея или семейни клюки, а на Маша — към политика. Впрочем времената бяха такива: за каквото и да се подхванеше разговор, той завършваше с понижаване на гласа и разпалване на политическите страсти.
Говореха всъщност за Гвидас Бияча, вилнюския племенник на Медея, син на покойния й брат Димитрий. Той вдигнал къща, подхванал голям градеж.
— Ама градската управа позволява ли му? — заинтригува се Георгий, душата му на това място направо се обърна.
— Първо, там все пак е по-свободно. Освен това той е архитект. И не забравяй, че тъст му е голямо партийно говедо.
— Че Гвидас играе ли ги тези игри? — учуди се Георгий.
— Какво да ти кажа… Общо взето, при тях съветската власт е малко оперетна, така да се каже. За литовците все пак пушената шунка, змиорката, бирата винаги са по-важни от партийно събрание, това е желязно. Там не са толкова големи човекоядци — заобяснява Ника.
Маша подскочи:
— Глупости говориш, Ника. След войната арестуваха половин Литва, кажи го, половин милион млади мъже. Те през войната не дадоха толкова жертви. Хубава оперета!
Медея стана. Отдавна й се спеше. Беше й ясно, че е пропуснала обичайния си час, когато заспива лесно и плавно, та сега ще се върти до сутринта на матрака си с пълнеж от морска трева.