Самоня два месеца най-прилежно посещаваше курса, вникваше в присаждането и ашладисването, но непостоянната му душа не издържа от мътените яйца на намеренията да се излюпят извършени деяния и докато останалите курсисти се увличаха по света на градинарството и лозарството, той се премести на друг чин — в таен марксистки кръжок, организиран за машиностроителните работници и пристанищните служби.
Вълнуващите идеи на малкия еврейски социализъм в провинциална Палестина не можеха да се конкурират с великата световност на пролетариата.
Канцеларският чичо, угрижен единствено за цените на житото, доста равнодушно реагира на всички предишни увлечения на племенника си, но марксизмът му дойде множко и той му нареди да си търси друг подслон. В интерес на истината въпросният чичо като че ли разбра от думите на Самоня какво е принадена стойност, но прояви неочаквана враждебност към икономическия гений и се развика:
— Мислиш, че той по-добре от мен знае какво да прави с принадената стойност? Нека първо я спечели!
Самоня заподозря, че чичо му бърка принадената стойност с чистата печалба, но не успя да му го обясни. Чичото му предвеща затвор в най-скоро време. И излезе пророк, макар и докато се изпълнят думите му, да бяха минали две години. През това време Самоня се изучи за шлосер, доби много познания чрез най-различни книги и вече той самият водеше кръжок за проясняване на помраченото народно съзнание.
В края на дванайсета година бе изселен административно във Вологодска губерния, където изкара две години, после пътува от град в град, понесъл в лекарско куфарче брошури самоделки, срещаше се в тайни квартири с неизвестни, но много важни лица, и се занимаваше с агитация, агитация… Цял живот наричаше себе си професионален революционер и посрещна революцията в Москва, там беше средно ниво началник, защото силата му беше в работата с пролетарските маси, после му дадоха чоновска кожена униформа и го командироваха в Тамбовска губерния. На това място славната му биография тайнствено прекъсва, зее празнина и след нея той става абсолютно обикновен човек без никакви висши интереси в живота, зъбопротезист, който се оживява само в компанията на напращели дами.
Срещата на Медея, съсухрена и неусетно пропиляла златните си момински години във всекидневните грижи за по-малките братя Константин и Димитрий и за сестра си Александра, която с първородния й син Сергей не много отдавна бе изпратила в Москва при мъжа й, с вечно веселия дентист, който оголваше в усмивка късите си едри зъби с ивица розов венец, стана в санаториум. За целебната кримска кал се вярваше, че спомага за зачеване, и на този процес съдействаше медицинската сестра Медея Георгиевна, която налагаше с кални компреси яловите утроби.
Преди в санаториума нямаше зъболекар, но главният лекар се пребори за такъв щат чрез Народния комисариат по здравето и дентистът се появи и направи в това тихо и леко тайнствено място същински панаир. Той шумеше, шегуваше се, размахваше никелираните инструменти, ухажваше всички пациентки едновременно, предлагаше безплатни услуги в областта на зачеването, а Медея Георгиевна, най-добрата милосърдна сестра в санаториума, бе прикрепена към него като помощничка за стоматологичния му гастрол. Тя забъркваше с шпатула върху стъклото смес за пломби, подаваше му инструментите и кротко се чудеше на невижданото нахалство на дентиста, а още повече — на потресаващата разпуснатост на повечето бездетни жени, които на самия зъболекарски стол си уреждаха срещи със стоматолога.
С непрестанно нарастващ интерес тя наблюдаваше този кльощав евреин със стара синя риза и провиснал панталон, пристегнат на кръста с кавказки колан. Когато обличаше бялата престилка, тя донякъде го облагородяваше.
„Все пак е лекар — обясняваше Медея явния му успех с жените. — И е остроумен по свой си начин.“
Докато Медея попълваше амбулаторната карта и още преди пациентката доверчиво да отвори уста, той успяваше с остро око да извърши доброжелателен и професионално-мъжки оглед на същата от темето до глезените. Нищо не убягваше от погледа на познавача и първият комплимент, както установи Медея, се отнасяше изключително за горния етаж — коса, тен, очи. При благоприятна реакция — в това отношение дентистът проявяваше голяма чувствителност — той се впускаше в целенасочено красноречие.
Медея тайно го наблюдаваше и му се чудеше как се оживява при влизането на всяка жена и как лицето му помрачнява, когато остава сам, тоест със строгата Медея. Изрази преценката си още в първия ден на запознанството им — похвали чудесната й медна коса, — но не получи никакво поощрение и повече не отвори дума за качествата й.