Артьом страдаше, загледан в непреклонния й гръб и малката глава със зализано кокче на темето като на Мери Попинс. Тя се огъваше, стъпвайки по камъчетата, ходилата й, извърнати с пръстите навън, мускулестите й прасци, изпъкнали от вътрешната страна, леко трепкаха при всяка крачка. Тя вървеше край водата и също страдаше и се наслаждаваше. Чувстваше, че се движи красиво, но я гледа само Артьом малякът, а чичо Георгий, дори да я гледа, погледът му е неодобрителен, новият съсед пък изобщо не я забелязва… Вървеше като балерина, но вече се беше случило най-ужасното, бяха я изключили от балетното училище, защото й липсваше отскокливост. Владееше въртеливото и разтегливото движение, но й куцаше проклетият отскок. Тоест вървежът й беше въздушен, безтегловен, но на сцената не летеше и учителите й знаеха, че никога няма да полети… Стъпи в крайбрежната вода, която леко поклащаше донесени отдалеч водорасли, прекара през тях балетното си ходило и докосването беше студено, но кадифено приятно…
— Много ли е студена? — викна Ника на дъщеря си.
— Единайсет градуса — отвърна без усмивка Катя.
— Ужас! — възкликна Ника.
— Когато е тринайсет, вече може да се плува — отбеляза Маша и се запъти към водата.
Трите деца забързаха подире й. Алик водеше за ръка Лиза, а с другата ръка се опитваше да държи Таня.
— Бъдещият ухажор — подсмихна се Ника.
— Ами! Просто е много доброжелателен — възрази Георгий.
Ника понечи да вметне нещо, но неочаквано се обади Медея:
— Харесва ми това последно поколение деца. И тези двамата, и Ревазик на Томочка, и Бригита, и Васенка.
— Не са ли всички еднакви? — изненада се Ника. — С какво са по-различни тези от Катя и Артюша или от нас, когато бяхме малки?
— Едно време поколенията се сменяха през трийсет години, а сега според мен на всеки десет. Ето тези — Катя, Артьом, близнаците на Шуша и Софико — са много целеустремени. Ще станат делови хора. А малките са нежни, любвеобилни, при тях всичко е отношения, емоции…
Прекъсна я отчаяният крясък на Лизочка откъм водата:
— Пусни му ръката, пусни го! Нека го пусне! — тя дърпаше ръката на Алик от ръцете на Таня, а Таня, навела глава, дърпаше ръката му към себе си.
Всички се засмяха.
— Женска им работа…
Нора се втурна към Таня, вдигна я на ръце, зашепна й нещо… Само от няколко дни познаваше тези хора, всички й харесваха, привличаха я, но не ги разбираше, а и отношението им към децата беше по-различно от нейното към дъщеря й.
„Много са коравосърдечни с децата“ — си мислеше сутрин.
„Държат ги твърде свободно“ — установяваше денем.
„Ужасно им угаждат“ — струваше й се вечер.
Едновременно им се възхищаваше, завиждаше и ги порицаваше, само още не се досещаше, че те отдаваха на децата определена част от живота си, но не и целия си живот.
— Донеси дърва, Артьом — тихо нареди Георгий на сина си.
Момчето се изчерви: баща му е забелязал как зяпа Катя. Той се наведе и вдигна парче разцепена дъска, изхвърлено от вълните.
— Събери по-нагоре, там са сухи — упъти го Георгий и Артьом с облекчение се закатери нагоре.
Самият Георгий взе двете туби.
— Ще дойда с вас за вода — предложи Бутонов.
Георгий предпочиташе да отиде сам до онова старовековно място, което от дете беше научил от Медея, но от любезност не отказа.
Денят щеше да е топъл, дори горещ. На това потайно място — Медея отдавна го знаеше — природата живееше някак усилен живот: през зимата тук беше по-студено, през лятото — по-горещо, ветровете в туй уж закътано местенце се завихряха с бясна сила, а морето изхвърляше на брега невероятни чудеса: риби, каквито от сто години нямаше по крайбрежието, охлюви и миди, които обитаваха дълбокото, и малки като детска шепа морски звезди.
Медея си сложи банския. Той представляваше смело нововъведение в парижката мода от двайсет и четвърта година, беше й го донесъл един знаменит литератор от онова време. Изделието беше съвсем избеляло, с малки ръкавки и нещо като поличка, всичко това умело реставрирано от Ника с тъмносини и тъмночервени парчета трико, но не й стоеше смешно. А по време на августовския празник, който винаги се организираше за рождения й ден и ознаменуване края на детския сезон, винаги имаше безброй желаещи да се издокарат с него, защото освен върху нея, облечен от всеки друг, банският изглеждаше като клоунски костюм.