— Ще се къпеш ли? — учуди се Ника.
— Ще видим — отговори неопределено Медея.
Нора с горчивина се сети за майка си, която рано беше побеляла, рано беше остаряла, белите й крака бяха отекли и набраздени със сини вени, тя истерично и суетно се бореше с възрастта, постоянно плачливо изискваше нещо, поставяше ултиматуми, даваше настойчиви съвети и препоръки.
„Боже, какви нормални човешки отношения, никой от никого нищо не изисква, дори децата“ — въздъхна тя.
В същия миг Лиза разплакана се втурна към майка си, настояваше Таня незабавно да й даде току-що намерената риба игла, защото тя я видяла първа, а Таня я хванала…
Ника седеше по турски. Окото й не мигна, тя само опипа зад себе си, измъкна, без да гледа, плосък камък, веднага намери в сипея малък червеникав и взе да драска с червения по сивия.
Нито успокояваше дъщеря си, нито понечи да реши справедливо спора им, затова Нора, която тъкмо се канеше да склони дъщеря си да прояви великодушие и да даде рибката, не се помръдна.
— Сега ще ви нарисувам едно нещо — никога няма да се сетите — каза Ника в пространството и Лиза, която не спираше да лее сълзи, се загледа в движенията на ръката й.
Но майка й закри с ръка рисунката и Лиза я заобиколи отстрани, за да надзърне. Ника й обърна гръб.
— Мамо, покажи ми — примоли се Лиза.
А Нора се възхити от педагогическия й талант.
Малко по-късно същия ден тя още веднъж й се възхити, този път на кулинарния талант. На напаления огън в разкривено от старост котле Ника направи супа от ергенски кубчета, в която изсипа какво ли не: трохи и парчета хляб, събрани след закуската вкъщи в кърпа, стъбълца от почистен вчера киселец и дори твърди листа от мащерка, откъснати на път към залива.
Това беше Медеината, по-точно дори Матилдината кулинарна школа, свързана с многолюдното семейство и ограничените възможности. Медея и досега нищо не хвърляше, дори от картофените обелки правеше хрупкави соленки с подправки — най-доброто мезе за бира, както казваше Георгий.
Нора не знаеше всичко това. Тя гребеше с дървената лъжица от общото котле, подложила парче хляб под лъжицата, както правеше Медея, ядеше от гъстата ароматна супа с отдавна забравено детско чувство на глад и поглеждаше встрани, където малките бяха настанени на отделна каменна маса. Това беше друга семейна традиция — децата да се хранят отделно.
— Нора, сипете, моля ви — протегна й празната Медеина паница Георгий.
Тя сконфузено се наведе над котлето.
— С канчето, с канчето гребнете, тук нямаме черпак — рече той.
„Ама са идеална двойка — помисли си Ника. — Много си пасват. Дано стане заварка помежду им. Толкова е унил последните години.“
Ника като ловец усещаше любовната плячка, дори чуждата. За себе си от снощи беше заплюла Бутонов. Всъщност нямаше никакъв избор, а той беше хубав, с чудесно тяло и естествено поведение. Липсваше му вътрешна яркост, която Ника много ценеше, но пък, откровено казано, той не подаваше никакви приканващи сигнали.
„Добре де, ще видим“ — реши Ника.
Бутонов мълчаливо ядеше супа, без да поглежда никого. До него седеше Маша, тъжна и някак прегърбена. Ръката й още пареше като от удар и й се искаше да усети това докосване още веднъж. Умишлено седна до него и докато му подаваше лъжицата и хляба, го докосна два пъти, но не усети парене, а само някаква тъпа болка. Той седеше до нея неподвижен като Буда и излъчваше каменна сила. Маша се въртеше, не си намираше удобна поза и накрая със самоотвращение разбра, че всичките й движения представляват несъзнателно доближаване до него. Тогава остави лъжицата, стана и отиде до водата, пътем хвърли бялата мъжка риза, с която се пазеше от изгаряне. Засили се, гмурна се в морето и веднага зацепи водата, без да си поема дъх, хвърляйки хиляди пръски с ръце и крака.
„Малката я мъчи бяс“ — помисли си Медея.
Бутонов гледаше към Маша:
— Ама водата е доста студена.
— Катка казва, че е единайсет градуса, а тя е като термометър — обърна се към него Ника.
„А, май си го търсиш“ — каза си Бутонов, хвърли към нея директен трезв поглед и бавно тръгна към водата. Маша вече излизаше, тръскаше глава и си успокояваше дишането.
— Като моржуване — изтрака със зъби.
— Да, силно усещане — подсмихна се Бутонов.
Маша легна върху напечените камъни, зави се с бялата риза. Студ и жега едновременно изпълваха тялото й.
Бутонов седна до Медея:
— За вас, Медея Георгиевна, се говори, че цяла зима се къпете?
— Не, миличък, от около дванайсет години не се къпя.