През двайсет и четвърта Сандрочка завърши седми клас. Медея се чудеше къде да уреди сестра си — макар вече да не беше предишният глад, но безработицата бе свирепа.
Две денонощия и насън не я оставяше мисълта за намиране работа на Сандрочка, а на третия ден, когато рано сутринта тръгна на работа — тогава работеше в акушерското отделение на феодосийската градска болница, — срещна Николай Леополдович Велде, тръгнал на сутрешната си разходка в посока към Карантин. Тя тъкмо отвори уста да сподели загрижеността си, и той, сякаш вече всичко беше обмислил и решил вместо нея, й каза да се отбие след работа.
Когато Медея го посети, нещата почти бяха решени. Той вече й беше подготвил писмо за завеждащия на Карадагската научна станция, стар негов приятел.
— Не знам дали има свободен щат, но станцията е на подчинение на Главнаука и може да са отпуснали някоя бройка. А сега, през лятото, пристигат научни работници и има повече работа.
Медея взе сивия плик от долнокачествена хартия и веднага усети, че нещата ще се нагласят. Всеки път, щом възникнеха стари нишки, стари връзки от миналото, всичко се уреждаше.
Тя знаеше прекрасно и станцията, и сегашния й завеждащ, помнеше дори Терентий Иванович Вяземски, създателя на станцията. През онова първо лято, когато бе гостувала в судакската вила на семейство Степанян, той идваше там точно във връзка със станцията — занемарен старец с избелял сюртук и женски шал, вързан като старомодна папийонка, а с него имаше още един не по-малко интересен персонаж, но съвсем друг тип, с кръгло лице, с коремче, с черни прошарени гъсти вежди, с еднакво силен еврейски акцент както в руския, така и във френския, членът на Държавната дума и местната знаменитост Соломон Соломонович Крим.
Степанян, голям благотворител и меценат, по някакви причини им отказа тогава подкрепа, а след вечеря заразказва колко оригинален и необикновен човек е този доктор Вяземски, физиолог, борец срещу алкохолизма и носител на странни идеи. Дълго бе проповядвал най-необичайната си идея: смятал, че като прибира в затвора интелигенцията, държавата губи прекрасна умствена енергия, която би трябвало да използва в интерес на самата държава, и чрез създаване на научно-затворнически лаборатории тя може да се запази в полза на обществото. Терентий Иванович убедително развил идеята си пред тогавашния министър на народната просвета граф Делянов. Тази мисъл се сторила налудничава и дори опасна на графа, докато няколко десетилетия по-късно била приложена сполучливо.
— C’est un grand original — смънка Армик Тиграновна и прати децата горе в спалните.
Но по онова време благополучно бяха забравили налудничавата идея на великодушния безумец. Няколко години по-късно той вложи цялото си състояние в по-сполучлива идея — в имението си в Карадаг създаде научна станция, достъпна за всеки сериозен научен изследовател, дори и без образователен ценз, дори — още по-добре! — не съвсем здрав, защото можеше да укрепи здравето си покрай продуктивната научна дейност, дори и парично притеснен, защото доктор Вяземски щеше да открие там и санаториум и с доходите от лечебницата щеше да подсигури научната дейност…
На другия ден Медея и сестра й отидоха в станцията. Завеждащият я целуна. По-голямата му дъщеря Ксения Лудская беше съученичка на Медея в гимназията, бе работила с нея във военната болница и през деветнайсета година бе починала от тиф.
Старият Лудски отиде да нареди на хигиениста, постарому чистача, да освободи за Сандрочка ъгловото стайче в жилищната част на сградата. После дълго пиха чай и си спомняха общите познати, които не бяха малко, и се разделиха с най-топли чувства.
След три дни Сандрочка окончателно се премести в станцията и започна да учи всичко свързано с практиката на студентите, които щяха да пристигнат от Москва, Ленинград, Казан и Нижни Новгород.
Още първият сезон се оказа весел и сполучлив. Отначало изкара флирт с научен сътрудник втора степен от Харков, а когато той си замина, събрал необходимия брой червей, се появи много симпатичен геолог, който правеше едромащабна геоложка карта на Карадаг, та я пратиха да му помага, защото тази измервателна дейност изискваше партньор. Те се оказаха прекрасни партньори, и двамата високи, с рижави коси, кафяви очи, ведри и весели, и геологът на име Александър, което също много ги забавляваше, бележеше с тънко кръстче на новата карта местата, където можеха да се разположат удобно, та от юли до края на октомври Александра, без да жали гърбина, обслужваше предано науката, като се почне от Бреговата планинска верига и по петте й масива от Лобовой до Кок Кая. После времето се развали и геологът си замина, като остави за следващата година приключването на дейността си.