Този труд, в който се извеждаше скръбна обосновка на расизма като биологично явление, бе унищожен при бомбардировка през четирийсет и пета. За жалост заедно с автора.
Но през онова лято на двайсет и пета година в Крим той успя за първи път да наблюдава отначало докрай драмата на завоюването на една раса мравки от друга, като се започне от първото нахлуване на пришълците, доста по-дребни, но с по-масивни челюсти.
Надвесен с часове над мравуняка и взрян в измамно разумния живот на съществата, които не можеха да живеят поединично, той се чувстваше почти като Господ Бог и прекрасно разбираше, но не умееше да го изкаже на обичайния си научен език, че в невинното щуране на мравките има и тайна, и знание, и за човека назидание.
Не само биологията, интересуваха го и много други неща — той бе обзет от предчувствие за откритие, прекрасно настроение и усещаше прилив на сили.
Алексей Кирилович нямаше четирийсет години. Той беше от породата на солидните по рождение хора с веднъж завинаги установена възраст. Може би през последните години се чувстваше така добре именно защото личната му възраст, която не зависеше от течението на годините, бе съвпаднала с календарната.
Рано беше оплешивял, но още преди косата по естествен начин да напусне кръглата му глава с лъскави симетрични бабуни, взе да си бръсне главата и си пусна малка брадичка и мустаци. Към този комплект се полагаха очила със златни рамки и предреволюционен памучен или шантунгов костюм, много по-обширен, отколкото беше необходим за ранната му, но трайно оформена пълнота. Той се движеше леко, плуваше превъзходно и колкото и да бе трудно да се предположи, отлично се проявяваше във всички игри, свързани така или иначе с топката — от тениса до футбола. Английската школа си казваше думата.
Тази година в Карадагската станция беше на мода волейболът. В предзалезния час смесена демократична група научни сътрудници, местни и пришълци, и практиканти студенти се измъкна по хлъзгавите камъни на брега след вечерното къпане и играеше домашен волейбол в кръг. Коректният и възпитан Алексей Кирилович поемаше леката топка с чувствителните си фаланги, правеше точни подавания и спасяваше най-трудните топки, подхващайки ги като морска вълна.
Сандрочка подскачаше, размахваше лакти и издължени пищялки с високо захванати към сухожилията мускули на прасците, изпускаше топката, възкликваше и се смееше в такъв захлас, че се виждаше чак розовият й гръклян.
„Какво очарователно момиче“ — абстрактно-съзерцателно си помисли Алексей Кирилович. Той отдавна беше семеен, жена му беше доцент по хидробиология и имаше не по-малко солидна репутация. Преди много години тя беше изоставила първия си мъж заради Алексей Кирилович, тогава още студент, и двамата съжителстваха без брак.
По някое време тя, родена и отрасла в лутеранско семейство, дори се канеше да стане източноправославна, за да се оженят официално, но в следреволюционните години тази идея бе забравена и дори би звучала смехотворно: дълбоките разногласия между вероизповеданията се изпариха без остатък във въздуха на новия свят, който изобщо не се интересуваше от някакви си шмалкалденски споразумения16.
Двамата съжителстваха в мир и разбирателство, на вечеря обменяха професионални новини и не помисляха за флиртове.
Почти неусетното огънче, припламнало в гърдите му под гъстата козина, може би щеше да остане незабелязано от самия Алексей Кирилович, ако Сандрочка не бе се почувствала привлечена от този професор, забавен и старомоден, и не бе раздухала едва тлеещия му интерес.
Отначало му даде три дни. Но той не я заговори, макар че във волейболния кръг заставаше точно срещу нея и подаваше само на Сандра. После тя му отпусна още два дни — всяка вечер се къпеха заедно и играеха заедно, цялата шумна компания, а той не я заговори, само й хвърляше бързи плахи погледи и все повече я заинтригуваше. В работно време не се виждаха, той ходеше по мравуняците си, тя помагаше на ботаниците за хербариите.
На убедено нравствените и физиологично почтените хора, какъвто без съмнение беше Алексей Кирилович, животът залага най-елементарни, но сигурни капани. Та той стъпи накриво точно когато почти беше победил в незапочналата игра. Всъщност Сандрочка стъпи накриво и си изкълчи крака във волейболен порив. И повече не можеше да стъпи.
От брега до вкъщи научните дейци от мъжки пол я носиха на смени. Първо двама аспиранти, захванали ръце „на столче“, после ихтиологът Ботажински на гръб и накрая през последната третина от пътя — Алексей Кирилович. И същата вечер я получи с лактите, коленете, изкълчения глезен и всичко останало.
16
Шмалкалденски съюз — политическо обединение на немските протестанти през 153 в гр. Шмалкалден. — Б.пр.