Той много ясно си спомняше как я отнесе до ъгловата стая, а после отиде до вилата на Юнге да вземе от аптечката им бинт — немски, предреволюционен, несъмнено от запасите на покойния Вяземски, и се върна при Сандра да превърже подутото й зачервено стъпало. Трийсетте минути, минали между превързването и момента, когато той, без да затвори вратата, се втъкна в мускулестото лоно на начинаещата волейболистка, му се губеха абсолютно.
Сандра зачена едва ли не същия ден и след два месеца, изкарал докрай командировката, Алексей Кирилович си замина, оставяйки я без съмнение бременна и съвсем сигурен, че ще се върне при нея в най-скоро време.
Но преустройството на предишния живот, което се наложи благодарение на тази романтична история, отне повече време, отколкото бе предположил.
Жена му лутерански спокойно и дори студено прие новината на Алексей Кирилович относно новото положение. Единственото условие, което тя му постави, се оказа непредвидено и трудно изпълнимо: тя го помоли да напусне университета, където работеха заедно. До септември не можеше да предприеме никакви стъпки за търсене на педагогическа работа, защото висшите учебни заведения бяха във ваканция. През септември изскочи свободно място в Тимирязевската селскостопанска академия. Възникна жилищният проблем. Апартаментът на „Полянка“ оставаше за жена му. Тимирязевската академия имаше служебни жилища, но се искаше време за издаване на нужните документи и получаване на необходими те подписи и парафи.
Времето си вървеше, Сандра неусетно износи бременността, до седмия месец не си премести нито копче, получаваше всяка седмица писма от Алексей Кирилович и благодарение на безгрижното си лекомислие изобщо не се замисляше какво ще стане, ако Алексей Кирилович изчезне неочаквано, както се беше появил. А може би безхаберието й се дължеше на сигурността, че Медея ще поеме отглеждането на детето, както навремето беше отгледала самата Сандра и братята им.
Но засега двете сестри си мълчаха. Впрочем Медея прегледа старото спално бельо и задели някои неща за пеленки. Чак когато видя в ръцете на Медея старовремска бебешка шапчица, която тя фино обримчваше с бод зад игла, Сандра й разказа за Алексей Кирилович, тръскайки коса и специално наблягайки на „м“-то в думата „много“:
— Много ми харесва… той е много интересен човек… много добре го знаеш…
Медея наистина го помнеше още от детските си години, когато Алексей Кирилович, тогава студент, им беше наемател в Крим, преди да замине за Англия — Крим привличаше тогава много естествоизпитатели.
И сега пристигането му чакаха и двете сестри Синопли.
Междувременно Алексей Кирилович получи жилище — зимна вила в близост до Тимирязевския парк, до Сламената къщичка. Вилата беше толкова занемарена, че се наложи да й направи спешен ремонт, освен това той подготвяше обширен курс по обща ентомология и специален курс „Градински вредители“.
Сандрочкиният син така и не издържа до преместването в Москва и се роди в присъствието на леля си Медея в същата градска феодосийска болница, където бе раждала децата си Матилда. Само дето доктор Лесничевски вече не беше жив.
След две седмици без никакво писмено предуведомление Алексей Кирилович пристигна направо в дома на Медея — от писмата на Сандра знаеше, че тя малко преди раждането се е преместила при сестра си. И откри седнала на виенски стол до прозореца млада жена с късо подстригана „на каре“ рижава коса, наполовина паднала над лицето, и кръглоглаво пеленаче, засмукало синкавобялата й гърда. Това беше неговото семейство. Дъхът му спря.
След два дни Алексей Кирилович с новото си семейство замина за Москва. Медея можеше да не ги придружи, но през тези дни така се беше привързала към племенника си, когото вече беше кръстила, та му беше и кръстница, че си взе отпуска и потегли с тях да помогне на Сандра да се установи на новото място.
През този месец, първия месец от живота на Серьожа, тя напълно изживя несъстоялото се майчинство.
Понякога й се струваше, че гърдите й се пълнят с мляко. Върна се във Феодосия с чувство на дълбока вътрешна пустота и загуба. „Младостта отмина“ — разбра Медея.
7
Валерий Бутонов беше от Расторгуево. Живееше с майка си Валентина Фьодоровна в ниска овехтяла частна къща, която всеки момент щеше да рухне. Не помнеше баща си. Като момче бе живял с увереността, че баща му е загинал на фронта. Майка му не твърдеше подобно нещо, но и не опровергаваше легендата. Кратковременният й мъж още преди войната беше подписал договор за някаква работа на Север, прати оттам едно незначително писмо и завинаги изчезна в далечините на Заполярието.