И може би Медея би й разказала с тихи и незначителни думи за разни събития в живота, които стават не от несправедливост, а поради самата природа на живота, би споменала за загиналия на фронта Александър, най-чудесното дете на Леночка, и за удавилия се Павлик, и за малкото новородено момиченце, което беше умряло заедно с майка й, и при Алдона нещата след време биха се променили от само себе си, просто от изтичането на времето в правилна посока и от навика, твърд като мазол…
Но Медея никога не подхващаше първа разговор, трябваше й покана, предразположение и, разбира се, внимателна готовност да бъде изслушана.
… След няколко дни подир следобедния сън, който разделяше детските дни на две неравни части, излетната бригада в състав от три майки — Маша, Нора и Алдона — и четири деца с леки странични отклонения спрямо предначертаната посока се добра до болницата. Обикновено Виталис пътуваше с лятна количка гърбом към пътя и с лице към майка си. Този път количката бутаха Лиза и Алик. Медея ги видя през прозореца и излезе пред вратата.
Лиза клекна пред Виталис и отваряше стиснатите му пръстчета със залъгалка „Дай, бабо, огънче“, леко разтърси кутрето му и каза:
— А на този не даде…
Детето писукаше и не можеше да се разбере дали плаче или се смее.
— Радва се — с вечната си смутена усмивка обясни Алдона.
Медея погледна към децата, пооправи разкривилата се кърпа на главата си, пак погледна Лиза и каза на Алдона:
— Прекрасно е, Алдона, че идвате с Виталис. Лизочка е толкова капризна, разглезена, а така добре си играе с него. Нека го развлича повечко, от полза е за всички — въздъхна и довърши със стара тъга или с жал: — Това е лошото: че всички обичат красивите и силните… Вървете си, момичета, след малко се прибирам…
Потеглиха обратно. Маша откъсна дебела зелена тревичка със сладко стъбло, сдъвка я. Какво искаше да каже Медея с красивите и силните? Дали не е намек за нощния й гост?… Не, не е в неин стил, Медея не намеква. Или казва, или си мълчи…
Бутонов я посещаваше всяка нощ, почукваше на прозореца, вмъкваше през тесния му отвор едно след друго атлетичните си рамене, изпълваше с присъствието си целия обем на стайчето, цялото Машино тяло заедно с душата, отиваше си на разсъмване и всеки път я оставяше с остро усещане за нещо ново в цялото й същество и обновен живот… Тя заспиваше силен кратък сън, в който продължаваше присъствието му, будеше се след два часа и ставаше в призрачно състояние на безгранична сила и също толкова безгранична слабост. Вдигаше децата, готвеше, переше, всичко ставаше от само себе си и с лекота, само стъклените чаши се чупеха по-често от обичайното и посребрените лъжички падаха беззвучно върху пръстения под на кухнята.
Накъсани строфи изплуваха от пенливото пространство, извиваха гръб и отплуваха, помахвайки с недодялана опашка…
А Бутонов не изричаше никакви думи, освен най-елементарните: „Ела тук… мръдни… чакай… дай огънче…“
Нито веднъж дори не каза, че ще дойде утре. Една вечер се появи в Медеината кухня. Пи чай, поговори с Георгий, който дни наред отлагаше отпътуването, но най-накрая се беше наканил. Маша търсеше погледа на Бутонов от тъмния ъгъл на кухнята, но въздухът неподвижно обрамчваше любимото му лице, нетрепващите рамене и не препредаваше никакви знаци за близост. Маша се отчая: това той същият ли е, който я навестява вечер? Хрумна й мисъл за нощен двойник…
Той се сбогува с Георгий и без да й каже и половин дума, си тръгна, но пак дойде тайно през нощта и всичко беше както преди, само в миг на отдих край брега на пресъхналата страст й каза:
— Първата ми истинска любовница приличаше на теб… Беше ездачка…
Маша го помоли да й разкаже за ездачката. Той се подсмихна:
— Какво да ти разкажа? Беше добра ездачка. Слаба, кривокрака. Преди нея си мислех: колко е скучно това занимание — да се правят деца! Тя изчезна. Но мисля, че мъжът й я е убил.
— Красива ли беше? — почти благоговейно попита Маша.
— Разбира се, красива… — сложи длан върху лицето й, обхвана скулите й, тясната брадичка. — Всичките ми жени са красиви, Машка. Освен жена ми.
Когато си отиде, тя още дълго време си представяше ту ездачката, ту жена му, ту себе си като ездачка…
Минаха три нощи, огромни като три живота, и три призрачни дни, а на четвъртия ден Бутонов пристигна по никое време, когато Алдона миеше в кухнята следобедните чинии, а Маша простираше край кладенеца детски дрешки. Той се спусна надолу и седна на плосък камък.