На седем години той четеше с увлечение тежките томове на „Световна история“, на десет се отдаде на астрономията, после на математиката. Вече се беше ориентирал към чистата наука, ходеше на кръжок в Математическия факултет и мозъкът му действаше на такива високи обороти, че ръководителят на кръжока само пъшкаше при предвиждането колко трудно младият талант ще пробие процентната норма за евреи в Държавния университет.
Неочакваната смърт на любимия му баща в резултат от нелепа поредица медицински случайности за броени дни го тласна в друга посока. Баща му беше изкарал войната три пъти раняван и умря от некадърна апендектомия. Докато баща му умираше от перитонит, Алик пътем опознаваше природата на страданието и състраданието — неща, които не влизаха в програмата на вундеркиндите.
След спешното погребение на баща му с военен оркестър и огласено от воплите на обезумялата му майка в мрачния дъждовен декември бившите бойни другари и сетнешните колеги се върнаха от блатистата кал на Востряковското гробище в голямата им стая на „Мясницка“, изпиха там каса водка и се разотидоха. Същата вечер чувствителният Алик смени религията си — отказа се от честолюбивите си замисли и от измислената си биография, хибрид от двама негови любими герои: математика Еварист Галоа и Рене Декарт — в полза на медицината.
От този ден будната му глава започна да попива дисциплините, по които трябваше да се яви на изпити: физика, която след неговата математическа втора природа му се видя еклектична и некатегорична, и биология, която жестоко го разочарова със слабата си общотеоретична база, както и с многоплановостта на процесите и липсата на единен език.
За щастие си купи от антикварната книжарница близо до дома им издаден през трийсетте години том с упражнения по генетика на Томас Морган и откри, че генетиката, по онова време разпната на кръст и прокълната заедно с радетелите си, е единствената област в биологията, в която може ясно да се постави въпрос и да се получи недвусмислен отговор.
Тъй като не взе златен медал, а само сребърен, влизането в института се очерта като битка с петоглава ламя. Единствената шестица, изкарана без проблем, беше по литература — Александър Сергеевич му протегна дружеска ръка. Темата „Ранната лирика на Пушкин“ все едно му падна като личен дар от небесата.
За останалите изпити се яви пред специална комисия, тъй като знаеше много добре, че не може да си позволи да изкара по-малко от отличен, а преподавателите пък знаеха много добре на кого няма да напишат отличен.
Подаде жалба още срещу първата петица — по математика. Членовете на комисията бяха от Математическия факултет, тъй като в Медицинския институт нямаше математическа катедра. Аспирантите не бяха глупави и веднага усетиха силата на момчето. При това Алик прояви изключителна стабилност, защото изпитът продължи четири часа, и когато най-накрая му зададоха въпрос, на който не можа да отговори, той се засмя и каза на комисията, съставена от пет души:
— Въпросът е поставен некоректно, но все пак ви моля да обърнете внимание, че нито един от зададените ми въпроси не влиза в училищната програма — и понеже разбираше, че няма какво да губи, игра ва банк: — Чувствам, че следващият въпрос ще е за теоремата на Ферма35.
Изпитващите се спогледаха и един попита:
— А можете ли да я формулирате?
Алик написа елементарното уравнение и въздъхна:
— При „n“ по-голямо от две няма решение в цели положителни числа, но не се наемам да го докажа като цяло…
Председателят на комисията с огромно отвращение към момчето, към себе си и към цялата тази ситуация, в която се бяха набутали, му написа отличен.
По химия и биология резултатите бяха същите, макар и не толкова ефектни. По английски изкара пет, но това беше последният изпит, вече беше ясно, че е изкарал нужния бал, и той не оспори решението. Беше се изтощил.
Историята с кандидатстването му се превърна в институтска легенда и беше същинска приказка за Пепеляшка. Училищните му години бяха отровени от физически проблеми: той беше най-дребният в класа, впрочем и най-малък по възраст. Интелектуалните му качества, дори да се отбелязваха, не му спестяваха физкултурните унижения. А и цялото му детство мина под знака на униженията: придружаващата го домашна прислужница, която му завързваше под брадичката астраганените уши на момичешката шапка; страхът от пътя на връщане, когато самият той настоя да се движи без нея; голямото междучасие като голяма неприятност и невъзможност да използва клозета. Когато не можеше повече да стиска, отиваше при лекаря и се оплакваше от главоболие, онзи го пускаше да си върви, Алик тикваше бележката, че е освободен, на скъпата учителка и търчеше вкъщи да се изпикае…
35
Става дума за последната теорема на Ферма (XVII в.), за която той „поради липса на достатъчно място“ не оставя записано доказателство, така че световноизвестни математици оттогава търсят отговора на загадката му. — Б.пр.