Остро изживяваше изолацията си, смътно се досещаше, че тя е свързана по-скоро с качествата му, отколкото с недостатъци. Баща му, редактор във Воениздат, цял живот се бе срамувал от еврейската си второкачественост и с нищо не можа да помогне на сина си освен прекрасните наставления относно книгите за прочит. Исаак Аронович беше много образован философ, но животът го беше натикал в такава миша дупка, че той с благодарност редактираше спомените на полуграмотни маршали от старата генерация.
Сливането на девическите и мъжките гимназии, колкото и да е странно, облекчи участта му. Първите му приятели бяха момичета и вече мъж на години, той винаги декларираше, че жените без съмнение са по-добрата част от човечеството.
В медицинския институт по-добрата част от човечеството имаше и числено превъзходство. Още от първите месеци на следването около Алик се създаде атмосфера на почтително възхищение. Половината му състудентки бяха провинциалистки с двегодишен медицински стаж и разнообразен житейски опит, те бяха постоянното присъствие в голямата им стая на „Мясницка“. В края на годината майка му получи двустайно жилище в „Нови черьомушки“. В този нов апартамент, още непривичен и затрупан с неразопаковани вързопи книги, две негови състудентки, Верочка Воронова от Сормов и Оля Аникина от Крюков, ловки симпатични фелдшерки отличнички, го лишиха от романтичните илюзии и същевременно от притеснителната девственост.
От трети курс нататък, когато започнаха практическите упражнения и дежурствата, тези бързи и лекомислени срещи в пералното, в манипулационната, в инспекторската стая бяха така непринудени, както и нощните чаепития, и носеха духа на медицинска непрестореност. Алик не отдаваше голямо значение на случващото се върху клеймосаните чаршафи, в онези години много повече го интересуваше науката — естествознанието и философията.
Пътят от „Нови черьомушки“ до „Пироговка“ се превърна за него в истински Гьотинген36. Започна с трудовете на другаря Ленин, задължително четиво за изпита по история на КПСС. Продължи с Маркс, увлече се по Хегел и Кант и по обратен път навлезе в историята — влюби се в Платон.
Четеше бързо, по някаква особена серпантинна система — на цели параграфи по няколко реда едновременно. След много години обясняваше на Маша, че всичко е въпрос на скорост на възприемащите структури, даже й нарисува някаква схема.
Дал простор на бързия си мозък, той си изгради представа как трябва да изглежда човекът вселена и успоредно с медицината взе да ходи в университета на лекциите по биохимия на Белозерски и по физика на Тарусов. Интересуваха го проблемите на биологическото остаряване. Не беше безумец и не ламтеше за безсмъртие, но по някакви биологически параметри изчисли, че естествената граница на човешкия живот е около сто и петдесет години. В четвърти курс публикува първата си научна статия в съавторство с известен учен и с още един вундеркинд.
На следващата година стигна до извода, че клетъчното ниво е грубо, а за работа на молекулярно ниво му липсват знания. Попълваше ги от чуждата научна периодика.
Много години по-късно, когато си беше спечелил изключително име в американската наука, Алик казваше, че най-интензивните му години са били именно студентските и че цял живот се захранва от идеите, до които е стигнал през последната учебна година.
Същата година се запозна с Маша. Бившата му съученичка Люда Линдер, почитателка на неофициалната поезия, понякога го мъкнеше по апартаменти и литературни клубове, където процъфтяваше самиздатът и дори Бродски при гостуванията си в града не пропускаше да чете свои стихове, които по-късно му спечелиха Нобелова награда.
Този път Люда го замъкна на литературна вечер, където рецитираха свои стихове няколко млади автори, единият дори многообещаващ, но той рано посегна към наркотиците и скоро умря.
Маша рецитира първа, като най-млада сред най-младите. Нямаше много хора: както се казва в такива случаи, само свои плюс дежурния доносник, по съвместителство административно началство.
Преходният период беше в зенита си, шейсет и седма година: хлябът почти без пари, но пък словото, устно и печатно, бе добило нечувана цена. Самиздатът вече започваше пробен сондаж на почвата, Синявски и Даниел вече бяха осъдени, „физиците“ се отделиха от „лириците“, а забраните не обхващаха май само зоологическите градини.