Леко трепереше, лицето й пламтеше, зениците й бяха разширени.
„Много неподходящ момент“ — реши Алик и донесе от кухнята половин бутилка коняк. Наля на двамата и каза великодушно:
— Добре де, този опит ти е необходим. Ти си поет и в края на краищата нали от тези неща се твори поезията. Сега знаеш, че има и по-висши форми на вярност от сексуалната. Аз и досега го знаех. Ние с теб сме изследователи, Машенка. Само че в различни области. Сега ти правиш някакво свое откритие и аз го разбирам. Така че няма да ти преча — и пак наля в чашките.
Конякът беше правилно предписаният медикамент. Скоро Маша зарови глава на рамото му и забърбори:
— Алик, ти си най-прекрасният на земята… най-великият човек… ти си моята крепост… Ако кажеш, заминаваме където искаш…
И прегърнати, двамата се умириха. И се увериха в помазаничеството си, и се убедиха в превъзходството си над други познати семейни двойки, при които се случват всякакви дребнави битови безобразия, прибързани чифтосвания в заключена баня, нищожна битова измама и низост, а при тях, Маша и Алик — цари пълна откровеност и чиста истина.
След три дни Алик замина и остави Маша с децата, прането и стиховете. Тя щеше да прекара в Крим още месец и половина, защото Алик й донесе необходимите пари.
Два дни подир отпътуването му Маша написа първото писмо. До Бутонов. После второ и трето. В паузите между писмата пишеше и кратки отчаяни стихове, които самата тя много харесваше.
Междувременно Бутонов редовно прибираше писмата й от кутията — беше оставил на Маша адреса си в Расторгуево, защото през лятото, когато жена му и дъщеря му заминаваха за академичната вила на една Олина приятелка, той обикновено оставаше в Расторгуево, а не в апартамента на жена си в Хамовники. Не го вълнуваше никаква семейна конспирация, Оля не беше любопитна и не би отваряла писмата му.
Машините писма го изпълваха с голямо учудване. Те бяха написани с дребен почерк с обратен наклон и бяха пълни с рисунки в полетата, истории, които нямаха нищо общо с него, споменавания на неизвестни нему имена на някакви писатели и множество неясни намеци. При това в пликовете имаше отделни листчета от накъсана сивкава хартия със стихове. Бутонов се досети, че са нейни собствени. Показа едно на Иванов, който разбираше от всичко. Онзи го прочете гласно с особен израз на лицето:
— „Любов — тя дейност на духа е, но и телата съучастват. Ръка в ръка — какво е то невероятното ни щастие! Духовна топлина и жар телесна с белезникав плам — измерват се с еднакъв градус.“
— Откъде е това, Валерий? — изуми се Иванов.
— Едно момиче ми го написа — сви рамене Бутонов. — Хубаво ли е?
— Хубаво е. Сигурно го е преписала отнякъде. Не знам откъде — изказа експертното си съждение Иванов.
— Изключено — уверено възрази Бутонов. — Тя не би преписала нещо чуждо. Нейно си е.
Вече беше забравил за поредния морски флирт, а това мило момиче му приписваше някакво прекалено голямо значение. Бутонов досега не беше получавал писма от никого, нито той самият пишеше, а и този път не смяташе да отговори, обаче писмата неспирно идваха.
Маша ходеше до пощата в Судак и страшно й докривяваше, че няма отговор. Най-накрая не издържа, обади се на Ника в Москва и я помоли да отиде до Расторгуево и да провери да не е станало нещо с Бутонов. Защо не й отговаря? Ника нервно й отказа: била ужасно заета.
Маша се обиди:
— Ника, да не си луда? Веднъж и аз нещо да те помоля! Ти въртиш флиртове всеки сезон, а на мен никога не ми се е случвало такова нещо!
— Добре, по дяволите! Утре ще отида — съгласи се Ника.
— Ника, моля те! Днес! Довечера! — примоли се Маша.
И на другата сутрин пак се замъкна до Судак с децата.
Разходиха се, седнаха в кафене, ядоха сладолед. Не можа да се свърже с Ника — нямаше я вкъщи.
Същия ден вечерта Алик се разболя, вдигна температура, взе да кашля — редовният му астматичен бронхит, заради който Маша киснеше с него по два месеца в Крим.
Маша остана цяла седмица до него и чак на осмия ден стигна до Судак. Но пак нямаше писмо. Тоест имаше — от Алик. С Ника се чу веднага. Но тя докладва съвсем сухо:
— Ходих в Расторгуево, намерих Бутонов, получил е писмата ти, но не е отговорил.
— А ще ми отговори ли? — тъпо попита Маша.
— Откъде да знам! — ядоса се Ника.
По това време вече няколко пъти беше ходила до Расторгуево. Първия път Бутонов се учуди. Срещата им беше лека и весела. Ника наистина се канеше само да изпълни поръчението на Маша, но така се случи, че остана да преспи в голямата му къща, наполовина ремонтирана.