Госпожа Степанян плесна с ръце — в Тифлис, когато била малка, правели баклава по съвсем същия начин.
— Баба ми беше най-голямата специалистка! — възкликна тя и помоли за престилка.
Господин Степанян поглаждаше с пръсти прошарените си мустаци и с доброжелателна усмивка наблюдаваше празничното женско занимание, любуваше се как се мяркат в шарената сянка омаслените женски ръце и как леко и нежно докосват разтегнатата кора.
После Матилда ги покани на терасата, те пиха кафе със захаросани плодове и Армик Тиграновна с умиление разказа детски спомени и за тези сухи сладки. Общите кулинарни пристрастия от турски произход още повече предразположиха знаменитата дама към трудолюбивото задружно семейство и съмнителният проект да поканят почти непознатото момиче от семейството на пристанищен механик за малолетна компаньонка на дъщеря им сега й се стори много сполучлив.
Предложението прозвуча неочаквано, но приятно за Матилда, тя обеща още същия ден да се посъветва с мъжа си, това засвидетелстване на съпружеско уважение в простоватото семейство окончателно предразположи Армик Тиграновна.
След четири дни Медея бе изпратена с Елена в Судак в прекрасна вила на морския бряг, която и до днес е там, преоборудвана на санаториум, не много далеч от Верхни посьолок, в който много години по-късно ще пристигат общите потомци на Армик Тиграновна и рижата Матилда, която така сръчно разточваше кори за баклава…
Момичетата откриха взаимните си съвършенства: Медея оцени благородното простодушие и сияйната добрина на Елена, а Елена се възхищаваше от Медеиното безстрашие, самостоятелност и особена женска сръчност, отчасти наследена и отчасти изкопирана от майка й.
Изтегнати през нощта на немските хигиенични корави сгъваеми легла, те водеха дълги обстойни разговори и оттогава запазиха за цял живот дълбоко чувство на душевна близост, макар че в по-късните години не можеха да се сетят за какви толкова съкровени неща си бяха бъбрили до зазоряване.
Медея ясно си спомняше един разказ на Елена как веднъж през нощта по време на боледуването й се привидял ангел на фона на станалата изведнъж прозрачна стена, зад която видяла млада и много светла гора, а в спомените на Елена се бяха запечатали разкази на Медея за многобройните й находки, с които животът й беше пълен. Тази си дарба впрочем тя изцяло прояви пред всички същото лято, като събра цяла колекция кримски полускъпоценни камъчета.
Още един запомнен епизод беше свързан със смях до припадък, когато една нощ си представиха, че учителят по пеене, куц и много превзет млад мъж, се жени за началничката на гимназията, огромна строга дама, пред която се разтреперваха дори цветята на перваза на прозореца.
През есента откараха Елена в Петербург и оттогава започнаха да си пишат, което с някои прекъсвания продължаваше вече шестдесет години. Първите години писмата им бяха изключително на френски, който Елена по онова време владееше писмено много по-добре от руския. Медея положи големи усилия, за да постигне същата лекота, която бе добила приятелката й, докато се е разхождала с гувернантката по брега на Женевското езеро. Момичетата според духовната мода от онези години си признаваха помежду си лоши мисли и лоши намерения („… и ме обзе непреодолимо желание да я ударя по главата!… историята с мастилницата ми беше известна, но аз си замълчах и мисля, че това от моя страна беше истинска лъжа… мама и досега е сигурна, че Фьодор взе парите, а мен все ми се щеше да й издам, че провиненото беше на Галя…“) И всичко това изключително на френски!
Тези трогателни саморазкопки секват завинаги след Медеиното писмо от десети октомври деветстотин и шестнайсета година. То е написано на руски, сухо и кратко. В него се съобщава, че на седми октомври деветстотин и шестнайсета година близо до севастополския залив се е взривил корабът „Императрица Мария“ и сред загиналите е корабният механик Георгий Синопли. Предполагало се, че това е диверсия. Поради военновременното положение, плавно преляло в революция и хаотична война в Крим, не можаха да извадят кораба веднага след потъването му и чак след три години, вече по съветско време, експертното заключение доказа, че експлозията е причинена наистина от взривно устройство, сложено в двигателя на кораба. Един от синовете на Георгий бе участвал във водолазната бригада за изваждането на кораба.
В същите октомврийски дни Матилда доизносваше четиринайсетото си дете, което трябваше да се роди не през август като всичките й останали рожби, а в средата на октомври. И двете, и Матилда, и розовоглавото момиченце, на деветия ден след смъртта на Георгий го последваха.