Бутонов приключи през септември с ремонта и се прибра при жена си в Хамовники, но след ремонта къщата в Расторгуево му стана слабост и той оставаше да нощува там по два-три пъти седмично.
Понякога минаваше да вземе Маша и отиваха заедно с колата му. Веднъж в Расторгуево дори ходиха за гъби, нищо не набраха, станаха вир-вода, после си сушиха дрехите на печката и тя си подпали единия чорап. Това също беше едно от малките събития в живота им — както порязаният пръст, както някое натъртване или синина, които Маша си докарваше с любовните усилия.
Дали къщата на Бутонов я мразеше, дали самата тя събуждаше у Бутонов някаква сексуална грубост, но малките й травми бяха безброй и тя дори отчасти се гордееше с тези паметни белези на страстта.
Когато Ника най-сетне се върна от Тбилиси, Маша надълго й разказа за всички тези дреболии и накрая между другото й съобщи, че са получили поканата.
Ника остана изумена доколко е превъртяла — именно поканата беше важното събитие.
Емиграцията означаваше раздяла със семейството, може би завинаги, а Маша й показваше синините си и й рецитираше стихове.
Ника този път също имаше какво да разкаже — наистина се беше встрастила в новия си флирт и реши, че моментът е много подходящ да приключи с Бутонов.
Тя цяла седмица чака като Пенелопа да пристигне въпросният Вахтанг, който трябваше да дойде за кинопроби в „Мосфилм“, но пътуването му непрестанно се отлагаше и Ника, за да е във форма, отиде при Бутонов. Маша непрестанно й докладваше за посещенията си, така че не беше проблем да избере подходящото време.
Бутонов много й се зарадва. Той копнееше да й покаже ремонтираната половина на къщата — все пак Ника беше влязла в ролята на негов личен дизайнер. Той много хареса идеята с голите греди, но Ника се ужаси, като видя, че гредите са лакирани. Тя дълго и смешно руга Бутонов и му заповяда да изчисти лака с разредител. Размести мебелите и му показа къде какво трябва да се реставрира, а кое да не се пипа. Все пак беше живяла дълги години с мебелист у дома и като талантлив човек и тук бързо намери решенията на нещата. Обеща да му докара цветни стъкла, за да освежи бюфета, и да му поръча пердета в театралната шивашка работилница…
Шалът й падна в някакъв момент и се скри като змия между чаршафа и матрака, Ника не го намери, макар че сутринта претърси навсякъде. Шалът й беше собствена изработка, един от онези, с които бе усвоявала батика още в училище…
Когато Маша с шала в ръце още от вратата я подхвана: вярно ли е, не е ли вярно? — Ника строго я прекъсна:
— Какво каза Бутонов?
— Че вие с него още от Крим… Не може да бъде, изключено… Казах му, че е невъзможно…
— А той?
— А той вика: „Приеми го като факт“ — Маша неспирно мачкаше шала, който именно олицетворяваше факта.
Ника издърпа шала от ръцете й, хвърли го на шкафчето под огледалото:
— Ами приеми го!
— Не мога, не мога! — изплака Маша.
— Машка… — внезапно сдаде фронта Ника. — Така се случи. Какво сега, да се обеся ли? Да не го превръщаме в трагедия. Просто ужас. Направо „Опасни връзки“…
— Ничка, слънчице мое, какво да правя? Трябва да го приема, така ли? Аз самата не знам защо толкова ме боли. Когато измъкнах този шал, просто щях да умра — и пак потръпна: — Не, не, невъзможно е!
— Защо да е невъзможно? Защо?
— Не мога да ти го обясня. Да речем, всеки може с всеки, нищо ангажиращо, изборът е приблизителен и всички са взаимозаменяеми. Но в този случай знам, това е нещо единствено, пред което всичко друго губи смисъл. Единствено…
— Ангелче мое — възпря я Ника. — Да не се заблуждаваш? Всеки случай е единствен, повярвай ми. Бутонов е прекрасен любовник и това се измерва в сантиметри, минути, часове, количество хормони в кръвта. Тоест просто параметри! Той има добри данни, и толкова. Твоят Алик е прекрасен човек, умен, талантлив, Бутонов не може да се хване на малкия му пръст, но Алик просто не е в състояние да те…
— Млък! — изкрещя Маша. — Млък! Вземи си Бутонов с всичките му сантиметри!
И изхвърча навън, като грабна, кой знае защо, току-що върнатия шал от шкафчето.
Ника не я спря — нека го изживее. Ако човек страда от идиотски илюзии, трябва да ги надживее. В края на краищата Бутонов правилно й е казал: приеми го като факт. А сега… Ника ядно си спомни Машините стихове: „И приеми, що е над мяра, тъй както свише благодат…“ Ами приеми го. Приеми го като факт.
„Скъпи Бутонов! Знам, че кореспонденцията не е твоята стихия, че от всички видове човешки взаимоотношения за теб най-същественият е тактилния. И дори професията ти е такава: всичко е в пръстите, в докосванията, в деликатните движения. Та погледнато в тази плоскост-повърхност в прекия и преносния смисъл, всичко случило се е абсолютно правилно. Докосванията нямат нито лица, нито очи — работят само рецепторите. И Ника се опита да ми обясни същото: всичко е въпрос на сантиметри, минути, хормонални нива.