Към всички тегоби около заминаването се притури и бунтът на Дебора Лвовна: „Никъде не отивам, сестра ми е болна, единственият ми близък човек, никога няма да я изоставя…“ После следваше каноничният текст в стил „идише маме“43: „Цял живот за теб съм се бъхтала, а ти, неблагодарник… този проклет Израел, от него идват всичките ни неприятности… тази проклета Америка, мътните да я вземат дано!“
На тези аргументи Алик нямаше какво да й отговори, той хвана майка си за раменете:
— Мамичко мила! Знаеш ли да играеш тенис? А да караш кънки? Има ли нещо на този свят, което да не умееш? Има ли нещо, което да не знаеш? Помълчи, моля те. Никой не те е изоставил, ще пътуваме заедно, а сестра ти Фира ще издържаме от Америка. Там ще изкарвам много пари…
Дебора Лвовна млъкна за миг, после се разпени с нова страст:
— За какво са ми твоите пари! Плюя на твоите пари! С татко ти никога не сме се интересували от пари! С тия ваши пари ще погубите детето!
Алик се хвана за главата и си влезе в стаята.
Когато събра всички документи, Дебора Лвовна категорично отказа да пътува, но даде разрешението си младите да заминат. Най-накрая подадоха документите и отново на сцената се появи Бутонов. Беше една сутрин. Маша облече Алик младши и го откара при Сандра, после се вдигна до Расторгуево да се сбогува. Сбогуването мина добре. Маша му каза, че идва за последен път, че скоро заминава завинаги и иска да запази в спомените си всичко до последната подробност. Бутонов се развълнува:
— Завинаги ли? Правилно, Маша, правилно. Животът ни е отврат в сравнение със западния, нали видях. Но завинаги…
Маша обиколи къщата, за да я запомни, защото и нея искаше да запази в спомените си. После заедно се качиха на тавана. Тук беше все така прашно и разхвърляно. Бутонов се спъна в счупена седалка от виенски стол, вдигна я:
— Виж.
Центърът на седалката беше целият пробит от удари с нож, наоколо личаха белези от неточни попадения. Той закачи седалката на пирон:
— Това беше основното ми занимание през детството.
Извади нож, отдалечи се към другия край на тавана и го метна. Острието се заби точно насред кръга в стара дупка…
Маша извади ножа и отиде при Бутонов. Той помисли, че и тя ще поиска да цели, но тя го премери в дланта си и му го върна:
— Сега вече знам всичко за теб…
След това гостуване тя започна тихо-кротко да се стяга за емиграцията. Измъкна всичките си книжа от чекмеджетата на бюрото и взе да преглежда кое да хвърли и кое да запази.
Митничарите не позволяваха да се изнасят ръкописи, но Алик имаше един познат в посолството, който обеща да прати Машините писания с дипломатическа поща. Тя седеше на пода сред купища хартии, изчиташе всяка страничка, замисляше се над всяка, изпълнена с тъга. Изведнъж й се стори, че всичко написано е само чернова за онова, което би искала да напише сега или някога…
— Ще направя книга, ще я нарека „Безсъници“.
Стиховете изскачаха от нея завършени като зверове от гора, но винаги с някакъв дефект, с нещо недъгаво в задния крак, в последната строфа. „Знам, има нощно ясновидство, подробностите са във мрак, от всички багри по стените се виждат белите петна. Среднощ изчезва всяко бреме — тревоги, грижи, суетня, — изгрява нощна надареност над тъпотата на деня. Обикнах далнини безсънни и светлия им хоризонт. На дъното утайка съхне, все по-несбъден е сънят…“
Маша много отслабна, още повече изтъня, съвсем изтъня и дневният свят, който за разлика от нощния й се струваше бездарен.
Появи се ангел. Тя отначало не го виждаше, но усещаше присъствието му и понякога рязко се обръщаше, защото имаше чувството, че с много бърз поглед може и да го съгледа.
Когато й се явяваше насън, чертите му бяха по-ясни и частта от съня, в която й се явяваше, беше като снадена цветна част в черно-бял филм.
Той винаги изглеждаше леко различен, умееше да добива човешки вид, веднъж й се яви като учител в бяла дреха на фехтовач и взе да я учи да лети. Те стояха на склона на живо и сякаш леко дишащо възвишение, което също взимаше някакво свое неопределено участие в урока.
Учителят й показа едно място на гръбнака, малко под нивото на раменете и по-дълбоко, където се криеше някакъв мускул или орган, и Маша чувстваше, че ще полети веднага щом научи лекото и точно движение, което ръководи този орган. Тя се съсредоточи и сякаш натисна копче — тялото й започна много бавно да се издига над възвишението и възвишението леко й помагаше да се издигне. И Маша полетя — тежко, бавно, но вече знаеше съвсем ясно какво трябва да прави, за да управлява скоростта и посоката на полета — накъдето иска и до безкрай…
43
Еврейска майка (идиш). „А идише маме“ е известна еврейска песен, посветена на майката. — Б.пр.