Еврипид
Медея
Медея
Язон
Креон
Егей
Дойка
Първо дете
Второ дете
Педагог
Вестител
Слуги и свита
Действието става пред чертога на Коринтския цар.
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО
Пролог
Дойката
О, корабът Арго да не бе прехвръквал
на Колхи към далечната земя
през тези тъмносини Симплегади!
И никога в леса на Пелион
високи, да не бе отсичан бор
на смелите юнаци за весла!
Те тръгнаха да дирят за Пелей
туй златно руно! Луда от любов
към Язон, не щеше и Медея
към кулите на Йолк да полети;
Пелеевите щерки не щеше
баща си да убият да склони!
И тук в Коринт сега не би живяла
с мъжа си и деца си бежанка,
макар и драга гостенка. Тя беше
във всичко сговорна със Язон:
Че в сговора е силата на брака.
А днес такваз омраза — тъй боли!
децата си предаде Язон вече,
предаде и съпругата си той.
И царски брак се готви да празнува
на таз земя на царя с дъщерята.
Медея посрамена, с вик след вик —
тя пренарежда клетвите за вярност,
десницата, що Язон бе й дал,
и богове свидетели да видят,
с какво й днес отплаща нейний мъж.
Предава на мъчение снага си,
лежи тя гладна, в сълзи се облива
и ден и нощ. Откак е огорчена
от своя мъж, веднъж не би лице
да вдигне от земята, да отвори
очи. Приятелските ми молби
като скала, що морската вълна
посреща. И навела бяла шия
сама за себе си да плаче горко,
за мил баща, за своя роден край —
предаде всичко тя — да бяга тук,
и с тоя мъж, що тъй я позори!
Позна тя клетница чрез тия мъки,
какво е да напуснеш бащин дом…
Деца си мрази тя; не ги поглежда,
и страх ни е каквото тя крои..
Духът й буен не търпи обида,
о, знам я аз — от нея се боя.
Ужасна. С нея във борба не би
излязъл лесно победител никой.
Но ето идат си децата веч
тъй уморени от игра, не знаят
за мъките на майка си; че млади
сърца — те не обичат да скърбят.
ЯВЛЕНИЕ ВТОРО
Дойката и Педагогът с децата на Медея
Педагогът
Прислужнице ти стара в тоя дом,
защо стоиш сама самичка тук 50
пред портите, тъгуваш и ридаеш?
Медея как се отдели от теб?
Дойката
На Язон на децата, стари друже!
На господаря всичките беди
за верния слуга са като лични.
И мен такава мъка ме изгаря.
Излязох тук да кажа на Небе
и на Земя, как страда днес Медея.
Педагогът
Нима горката още плаче там?
Дойката
Какво? Едва сега започва нейни плач.
Педагогът
Тя луда е. Макар слуга да съм…
Не знае тя какво я още чака.
Дойката
Какво ли има, старче? Говори!
Педагогът
Ах, да не бях изрекъл и това!
Дойката
Не скривай нищо, моля те, от мене,
в един сме дом — теб аз не ще издам.
Педагогът
Чух нещичко. При извора Пирина
на кокалчета старците играят,
приказват. Аз не чувам нищо уж,
току един подшушна, цар Креон
щял да изпъди майка и деца.
Дали е вярно туй — не знам. Не искам.
Дойката
Жена си мрази той. Но надали
ще иска да пострадат и децата.
Педагогът
Да, новата любов убива старата.
Едва търпи цар Креон тоя дом.
Дойката
Горко ни, щом ни връхлетят и нови
при старите настигнали беди!
Педагогът
Но ти мълчи — Медея да не чуе.
Дойката
Деца, вий чухте ли какъв баща
си имате? Не хуля господаря,
но виждам, че не жали своя род.
Педагогът
Но кой не би постъпил като него?
По туй познай, че всеки най цени
от всички свои само себе си…
Бащата — и децата си зарязва.
Дойката
Деца, я влезте в къщи по-добре.
А ти сами ги дръж, не ги води
при майка им! Каквато е сърдита…
У! Как ги стрелна с кървави очи!
Гневът й не угасва, докогато
не изгори когото вид. Нека
улучи врагове, но не и близки.
Слугата се кани да влезе. Но тъкмо в този момент се чуват воплите на разярената Медея из къщи, откъдето тя излиза, едва в началото на другата сцена. Слугата спира изплашен.
Медея
(из къщи)
О! О!
Тежка е моята неволя и страшна
О! О! Как не погинах
Дойката
О, деца, вие не чухте ли майка си там?