да бъдеш пак такъв — и да не бъдеш
с глупците пак глупец — да отмъстиш.
Признавам, знам, сгреших тогаз.
Но скоро се съвзех, вече не мисля лошо.
(Плаче.)
Деца, деца, елате тук, излезте,
баща си целунете с мен и вий,
и говорете му е и вий кат мен,
враждата забравете. Помирени
сме ний. Угасна и умря враждата.
подайте му ги — милите ръце.
(Децата излизат водени от педагога. Медея плаче.)
О, как гори и мъчи мисълта
за туй, което иде! О, деца,
не знам дали ще бъдете щастливи
и друг път вий ръце да подадете
на вашия баща!
(Плаче.)
Нещастници!
А как съм преизпълнена сега
с такива страхове, сълзи се леят!
(Плаче.)
Да, твърде късно се сдобрявам с тебе,
за туй по бузи ми сълзи се ронят.
Хорът
Сълзи и ние леем. О! Дано
не дойде по-голямо зло!
Язон
Едното хваля, другото не мъмря,
естествен е гневът и на жената
против мъжа, когато я напуска —
да вземе друга. Твоето сърце
обръща към добро, разбираш ти
голямата облага. Тъй постъпват
разумните жени. За вас, дечица,
баща ви с божията помощ, знай,
какво добро е сторил. Някога
вий заедно със царските си братя
в Коринт ще първи граждани да сте.
Сега растете. Вашият баща
ще има грижата за всичко друго —
и онзи бог, що толкоз ви обича,
дано ви видя примерни мъже!
(Към Медея.)
А ти — защо са бликнали в очи ти
тъй буйните сълзи? Защо извръщаш
лице? Не чуваш ли ме ти?
Медея
А, нищо. Мислех за децата нещо.
Язон
Та не мисли! Аз мислих и за тях.
Медея
Така е. Как да не повярвам теб.
Но по природа слаба е жената,
и само за сълзи е тя родена.
Язон
Защо ли плачеш ти за тез деца?
Медея
Родила съм ги аз. Когато ти ги
благослови да пораснат, не зная,
сърцето ми се стопи от жал.
Дано се сбъднат твоите слова!
Повиках те и казах ти защо.
Но има още, още да ти кажа.
(Към децата.)
Да, господарите желаят много
да ви изгонят с мен от таз земя.
(Към Язон.)
И аз не искам нещо много, не.
Това е тъй. Не искам да ви преча,
нито на тях, нито на теб.
Нали съм аз на къщата кат враг
затуй напускам таз земя —
но Креона ти помоли децата
да не прогонва. Ти да ги отгледаш.
Язон
Едва ли ще ме чуе. Ще опитам.
Медея
Но от жена си искай ти, кажи й
децата да не ги изпъждат те.
Язон
И аз това желая. Може би
ще мога да я убедя в това,
ако и тя е като другите.
Медея
И аз ще ти помогна в твойто дело.
Такива дарове ще й изпратим,
каквито никой друг да няма нигде.
Добре разбирам аз това. По децата си
ще пратя аз на нея златен венец
и чудно хубави одежди.
Слугите да ми донесат
веднага накита. Щастлива с него,
отличен мъж и с тоя хубав накит.
Деца, вземете накита в ръце
и на блажената невяста го носете.
не е шега, което ще получи…
Язон
Ти луда ли си, че от тез богатства
лишаваш себе си? Пък да не мислиш,
че си няма дрехи у дома?
Или си злато няма? Запази ги!
Уверен съм, ако ме тя зачита,
не дарове, а мене ще послуша.
Медея
Не думай тъй. Това се знай;
Чрез дар и боговете се смиляват лесно,
а на човека златото е всичко.
Усмихна й се щастието ней.
И боговете й помогнаха,
тя твоя е царица. И не злато —
живота си бих дала за децата.
Деца, идете вие в новий дом
на новата съпруга на баща ви,
на мойта господарка, помолете,
молете й се да не ви изпъжда
от таз земя, подайте й тоз накит,
и гледайте да вземе даровете
със своите ръце. И бързайте,
и скоро донесете ми известие
да чуе майка ви това, което иска.
(Язон и децата излизат.)
ЯВЛЕНИЕ ЧЕТВЪРТО
Медея и хорът
Хорът