да се допре! Ний знаехме що става…
Баща й, без да знае клетий нещо,
той влиза в къщата и върху нея
се хвърля като луд и той завчас
застена. Гали трупа й бездушен
говори: „Клето ми дете, кой бог
тъй страшно те погуби, кой отне
на мене близкия до гроба старец —
кой милата ми рожба? Ах, и аз
дано умра веднага с тебе, чедо!“
Едва бе спрял да плаче, да реди,
поиска старческа снага да дигне,
но тя се впила в нейните одежди
като бръшлян в дафинов клон…
Ужасната борба настана. Иска
едното си коляно той да дигне,
а тя държи го като заковано.
И силом почна да се дърпа сам.
Откъсна застарелите меса
от нейните коси. И той издъхна…
Сломи и него силата на злото.
Лежат сега умрели — дъщеря
и старецът баща един до друг.
Каква съдба достойна за сълзи!
Какво те чака теб, не аз ще кажа —
сама ще знаеш как да се избавиш
от наказание за тая смърт.
Но аз сега узнах, разбирам
сега разбирам, сянка е човек!
И казвам право, без да се боя:
онези, що се мислят мъдреци
и дигат шум и врява с мъдростта си —
да, те са най-големите глупци.
На тоя свят щастливи нигде няма.
Един успее, други е богат —
и никой пак не е щастлив.
Хорът
Съдбата днес отрупва Язон
с безброй беди. Заслужил ги е той,
девице бедна, Креонова дъще,
Каква печална участ те слетя!
Потъна в Ада от любов към Язон!
Медея
Реших, приятелки, веднага щом
децата си убия, да напусна
Коринт, не бива времето да губя
и да оставя вражески ръце
да ги убият. Бързай и дерзай!
Въоръжи се ти, мое сърце.
Защо се бавя и не свърша още
ужасното си неизбежно дело?
Ръка нещастна моя, взимай ножа,
вземи и бързай към печален край
на тоз живот. И не унивай с мисли:
Какви са мили, как си ги родила!…
За тоя кратък ден ги забрави.
А после колко щеш плачи, ридай.
Убивам ги. Каква съм майка аз!
Хорът
(Само хорът е на сцената. Затишие. Чува се тропот вътре.)
Извътре.
Първо дете
О, де да бягам…майчини ръце!
Второ дете
Не зная, мило братче. Гинем ний.
Хорът
Децата чу ли? Чу ли техний вик?
Отчаяна безумница жена.
Дали да влезем в къщата и ние
и да помогнем на децата?
Децата
За бога, помогнете, гинем…близо
над нас се вие мечът на смъртта.
Хорът
Ти от желязо ли си или от камък си,
щом ти можа и на своите деца,
ти що роди и отгледа сама
Неумолима да дигнеш ръка!
Помни се само едничка от майките,
само една, що деца си уби.
Ино, наказана с лудост от боговете.
Нея подгони я
Хера, жена на Зевса.
Грабва децата — и двете — тя
и от скалата се хвърля със тях…
Но от всички най-страшно
ти извърши, Медея.
О, любов безпределна!
С колко мъки разпъваш
ти душата човеку
колко зла си ти!
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО
Хорът, Язон, слуги
Язон
Жени, до къщата стойте вий.
Дали е вътре тя, дали е вътре?
Най-грозните неща извърши тя.
Или избяга вече от тука? Само
да би се скрила под земята или
крилато тяло в небеса да дигне —
тогава само ще избегне тя
от наказанието за дела си,
нима тя мисли безнаказано
да си отиде, след като уби
владетелите на страната тук?
Но не за нея мисля, а за тях,
за моите деца. Защото нея
ще да накажат тия, на които
направи злото. Да спася дойдох
живота на децата. Страх ме е
роднините на Креона да не
направят нещо, тям да отмъстят
за престъпления на майка им.