Язон
Рожби, мили деца…
Медея
Не на теб, а на мен.
Язон
Ти ги уби.
Медея
На теб да отмъстя.
Язон
Ах, да бях целунал още веднъж
сладките мъртви уста на децата!
Медея
Ти сега ги обичаш, умрели са те,
а тогаз ги отритна.
Язон
О, дай ми да ги допра — техните нежни тела!
Медея
Всички думи, молби, са напразни.
(Медея отлита в змейската колесница.)
Язон
О, не чу ли ти, Зевсе, тя как ме разби
и с какви ме страдания мъчи —
таз лъвица — убийца на своите деца?
Но ще мисля за мъст до безкрая,
ще зова, ще крещя богове да мъстят —
и за вас, о деца, и за мене…
Никога да не бяха се раждали, ах!
Щом е трябвало да ги убиеш.
(Медея се изгубва.)
Хорът
От Олимп ни изпраща Зевс много неща,
много неща се сбъдват не както
ние искаме — волята на богове —
всичко тя се нарежда по себе.
Туй, що чакаш, не иде; каквото не щеш —
иде. Ето сега това и стана.