Медея

Закипя й отново сърцето от гняв…

Завърнете се, скрийте се вътре —

че отнякъде вас да не зърне сега.

О, пазете се вие, пазете, деца!

Разярен е духът й, беснее,

и гневът й безмерен е пламнал — гори

насъбрала се в облаци нейната скръб —

ще ги възпламени на гнева си

със светкавичен огън Медея сега,

и ще гръмне нечувана буря.

Педагогът вече е въвел децата. Медея ги е вече видяла.

Медея

(Извътре)

О! О!

Мъки за гръмки вопли ме късат,

клетница! О, триклети деца

на несретна майка! Умрете

със него, с баща си!

Нека изсъхне целият корен!

Дойката

Ах, горко ми, горко! Нима са

и децата ти криви за техни баща?

И защо ли ги мразиш тях?

Ах, деца, да не ви сполети нещо вас!

Че заканите царски са грозни.

Те не могат да смирят гнева си:

Повелители — никого, никога

не зачитат. А в неволи беснеят.

А за мен — да живея спокойно.

И от всички блага най-голямо е скромното

наслаждение с мярка. Че многото —

благодат на човека не носи.

ЯВЛЕНИЕ ТРЕТО Дойката и хорът

Хорът

Коринтски жени, приятелки на Медея. Хорът се обръща към дойката. Медея е още вътре.

Плачовете ний чухме и вопли безкрай

на злочестата наша Колхидка…

Дали още не се е смирила, кажи,

от чертога дочух заридала —

викове й достигат съседски врати.

О, не радва ни нас на Медея скръбта:

Ний обичаме нейната къща.

Дойката

Вече никаква къща, вече няма сега —

с дъщерята на царя е той, а пък тя

ще изплаче вътре очите си сама.

И не може я никой смири.

Медея

(Извътре.)

О! О!

От небето гърмът върху мен да трещи!

За мен е непотребен веч живота,

спасение ми носи само смъртта —

от грозния тоя живот.

Хорът

Строфа

Ти земя, и ти, Зевсе,
и ти Слънце, не чу ли
на таз клетница стона?
И какво я привлича
във подземния одър?
Че смъртта и тъй е
бързонога — защо я
ти зовеш тъй безумно?
Да, мъжът ти желае
да отиде при друга;
Но бива ли затуй ти
да беснееш греховно?
Отмъсти ще за тебе
Гръмоносният Зевс.
Остави тази мъка
заради мъж недостоен.

Медея

О, Велика Темида и ти, Артемида,

погледнете как страдам сега!

А с какви го бях клетви обвързала аз

тоз проклети съпруг!

О, дано да ги знам

и невестата, и него на късове

в собствен им дом!

Осмелиха се тъй да обидят Медея!

Че какво сте ми сторили,

о, татко, о, родино? — Вас

тъй позорно оставих и брата убих…

За кого?

(Плаче.)

Дойката

Не разбрахте ли още какво тя крои,

и защо ли зове Артемида, Темида —

те бдят над свещените клетви за мъст.

Господарката много ще иска от тях.

Хорът

Антистрофа

О, пред нас да излезе
и да чуем съвета,
разбунтуван й дух би
утихнал веднага.
Че на моите близки
помощта ми е близка.
Но влез вътре при нея
и слова ми предай.
Изведи я из къщи.
Не бави се, че може
да направи тя нещо
на онез, що са вътре…
Не бави се, защото
ще избухне тя скоро.-

Дойката

Аз отивам, но страх ме е само дали

господарката мен ще послуша.

Аз я знам: като лъвица, когато роди,

кръвожадно поглежда по всички слуги,

приближи ли се някой до нея.

Да, не мъдри и прости са били онез,

що песента изнамериха някога:

На света те дариха и песни за пир,

и за празници и за хора, подслада

на живота ни пусти. Но никой

не намери чрез песен и струнния звук,

от земята неволите зли да пилей.

Че от тях са раздори, убийства.

А такива ни трябват нам песни. Защо

ни са само песни за пирове и веселби!

И не стига ли ни сладката гостба?

Хорът

Епод

Чухме болезнен писък на нейните плачове,
гневно отпраща тя острите крясъци
против съпруга, изменника,
като зове и Темида,
Зевсова дъще, ти,
да отмъстиш,
ти я доведе в Елада от нейната родина,
в нощното бягство хвърчахте по тъмното,
страшно море и на леките
кораби стигна спокойно тя
в тая земя.

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО Хорът и Медея

Медея

(излиза от къщи. По носията си личи азиатката.)

Коринтянки, излязох, че не ща

да ме упрекнете в нещо. Зная,