мнозина има знатни, за едни
от други чух, а други пък видях
сама: привличали са те връх себе
омразата на целий свят, страхливци
наричали са ги — и за туй,
защото са се криели. Едни
от гордост, други пък и от нехайство —
че няма правда в хорските очи.
Току съзре човек някой, преди
от него да изпита нещо лошо,
преди сърцето му да е изпитал,
намрази го, от него се бои.
Знам, чужденецът винаги ще трябва
да спазва нормите на таз земя,
в която е дошъл.
но пък съвсем
не мога да похваля и тогова
от жителите местни, който грубо,
просташки с чужденците се държи.
(пауза)
Съвсем-съвсем нечакана дойде
бедата, що душата ми уби.
Отивам си от този сват. Живота
не ме привлича с нещо веч сега.
Копнея да умра. Добре разбирам,
приятелки, че тоя у когото
бе всичко мое, моят мъж — разбрах,
че той от всички най-лош бил.
О, да,
от всичко живо в тоя свят с душа
и с разум, ний жените най-сме зле:
Жената с тежки дарове купува
съпруга си. Не стига туй, а още
го взима и владетел на тело си.
От зло отива в по-голямо зло.
И като връх на всичките злини,
не знаеш, лош или добър е тоя,
когото си избрала. А развод —
не носи слава на жените той.
И да изпъдиш своя мъж не можеш,
и после таз, която ще живей
по чужди нрави и по чужд закон —
пророчица ще трябва тя да е,
да може неподготвена да знае
как да угажда на съпруга свой.
Попаднем ли на мъж, без ропот който
ярема на живота влачи с нас —
блазе на нас! А сбъркаме ли — смърт!
разбира се, мъжът се отегчи
дома от разприте, излиза из града,
развлича се, олекне на душата му.
А ний, жените, сме принудени
дома сами да си седим, и само
в сърцето си да ровим и дълбаем.
Приказват си мъжете, ний, жените,
във безопасност сме живели в къщи,
когато те мъжете били меч
на меч! Глупци! Желая три пъти
на бой да ида с копие и зад щит,
отколкото един път да родя!
но тия думи не важат за вас
тъй както са за мене. Вий сте
у вас си, в своя роден град.
Вий имате си бащината стряха,
имоти почести, роднини, дружба
на много скъпи и познати. Мен,
бездомна и без родина, един
съпруг безчести, той ме тъй изтръгна
от милото огнище в наший дом.
И нямам нито майка, нито брат,
нито роднина някой, че при тях
подслон да найда и утеха в мъки.
Едно ви моля само, ако някак
сполуча да намеря леснина
да отмъстя на моя долен мъж
за тез неправди и обиди, моля,
мълчете. Преизпълнена с боязни,
жената трепери, страх я
желязото да види само тя!
Но в любовта обидена съпруга —
тя пламва изведнъж за кръв и смърт…
Хорът
И ще мълчим, Медея, имаш право
да отмъстиш на тоя твой съпруг.
Разбирам твойта скръб. Но иде Креон
да ти вести, що ново е решил.
ЯВЛЕНИЕ ВТОРО
Същите и Креон
Креон
(излиза от чертога с въоръжена свита)
Теб, мрачната Медея, озлобена
против мъжа си — изпъждам аз
от таз страна. Земи си и децата —
това е мойта дума.
И няма да си ида аз от тук
додето не напуснеш наший град.
Медея
Ах! Клетнице! Загинах вече аз!
Разпънали всички платна, налитат
връз мене враговете ми; от нигде
не виждам аз спасителния бряг,
но все пак, искам да те питам:
Защо ме гониш ти от таз земя?
Креон
Боя се аз от теб. Направо казвам:
на дъщеря ми да не можеш зло
да сториш. Много мисли ми подсказват
това. Каквато ти си озлобена
към твоя мъж, ти с твоя остър ум
на всичко си способна. Чух веч аз
какви са грозни твоите закани
на мен, на дъщеря ми и на зетя.
Не е ли по-добре да се предпазя,
преди да ме постигне твоят гняв?
И по-добре сега ти да ме мразиш,
а не отпосле само аз да плача.
Медея
Уви! Уви! Не е то първи път,
за славата на моя ум че страдам
жестоко. Умният не ще да иска
да има гениални рожби. Тях
безделници ще ги наричат всички.
От завист ще ги мразят и преследват…
Простаците зоват негодник, луд
тогова, който е дълбок в духа
и има свои мисли за нещата
и обществото мрази и отлъчва
тогова, който не признава сляпо
признатите величия. Така
и с мен сега. Дълбокият ми ум
ме прави за едни омразна, други
не могат и да ме търпят. А то!
Сама си знам аз колко ли съм умна.
И ти от мен не бива тъй да се боиш.
Сега ли е за мене да се боря
с царе? Какво си ми направил ти?
Ти даваш дъщеря си на тогова,
когото си избрал. Добре си сторил.
Аз мразя само своя мъж, не други.
Дано ви провърви! Не ви завиждам.
Сватбувайте, благувайте си вий!
А мен ми позволете да остана
пак тук. Победиха ме по-силните
от мен. И ще търпя и ще мълча.