когото си избрал. Добре си сторил.
Аз мразя само своя мъж, не други.
Дано ви провърви! Не ви завиждам.
Сватбувайте, благувайте си вий!
А мен ми позволете да остана
пак тук. Победиха ме по-силните
от мен. И ще търпя и ще мълча.
Креон
На думи кротка, а в сърцето, знам ли
какво ми зло кроиш? За туй не мога
сега да ти повярвам повече,
отколкото ти вярвах по-напред.
По-лесно е да се предпазва всеки
от разгневени мъж или жена,
отколкото от тихия ветрец.
Върви си вече. Приказки не трябват.
И толкова. Не можеш ме придума
при нас да те оставя — теб — мой враг!
Медея
(Хвърля се в краката му, улавя го за
Недей! Заклевам те в дъщеря ти!
Креон
Напразно! Ти не ще ме убедиш.
Медея
И тъй, ти глух си за молбите ми!
Креон
Не си по-скъпа от моя род.
Медея
Ах, родино, сега те аз разбирам!
Креон
И аз съм тъй: след моите деца
от всичко най-обичам родний край.
Медея
Какви страдания ни носи любовта!
Креон
Едните страдат, други — не — съдба!
Медея
О, Зевсе, знаеш ти, виновен кой е!
Креон
Махни се, грижите ми с теб вземи.
Медея
Аз имам свои — други ми не трябват.
Креон
Тогаз слугите силом ще те махнат.
Медея
(пак се хвърля в краката му)
Недей така, о, моля ти се, Креон!
Креон
Жена, ти още ли ще ми досаждаш?
Медея
Отивам си. Но туй ли те молих?
Креон
Тогаз защо не си вървиш от тук?
Медея
Един ми дай ти да остана ден,
за да обмисля накъде да ида
и как децата да спася. Че той —
баща им — тях съвсем заряза вече.
Смили се ти над тях, баща си ти,
разбираш що е милост. Не мисля
за себе си, не ме е страх от нищо.
За тях аз плача, за децата клети…
(Плаче.)
Креон
Не съм с коравото сърце тиранско
Съчувствието често ме наказва.
Греша аз, виждам, и сега, жена.
И пак да бъде както искаш ти,
но знай едно, огрее ли и утре
децата ти и тебе таз земя
зората — смърт! Слова ми са дела!
(Отива си.)
Хорът
О, триклета жена, ах, разбита си ти!
Накъде ли ще тръгнеш? Кой град,
кой човек,
кой ще теб прибере, в коя къща
със такива неволи, Медея? Кой бог
разгневен те затласка в тез бурни вълни?
Медея
(на хора)
Отвред беди. Но тъй не ще остане.
Те — нови младоженци — още много
борби ще има да изборят те…
И техните родители така.
нима напразно аз ще да лаская
тогова тъй, без всякаква умисъл?
Не бих се приближила, не бих
погледнала на него аз! — Глупак!
Тъй лесно можеше да се избави.
От тук да ме махне — и така
осуетил би той и моя план.
А той ми дава цял ден време, цял!
И тоя ден ще погребе и трима:
Невяста и баща и моя мъж!
(Замисля се.)
И колко пътища пред мен! Не знам
по кой да тръгна. Брачния чертог
да пламне? — Скришом ли да се промъкна
тъй както спят? О, не! Не бива! Може
случайно да ме видят. И тогаз
за мене смърт под громкий техен смях…
(замисля се дълбоко.)
Да… Да… Разбира се… В това съм ловка…
С отрова всички аз ще ги погубя!
Така!
(Съвсем унесена.)
Добре… Умрат… Ще бягам… Но къде?
Коя земя ще ме приеме? Кой ли
в дома си ще ме пусне и спаси?
Кой? — Никой!… По-добре е да почакам
да найда някой нов подслон. След туй
ще ги избия хитро и безшумно.
(В силна възбуда.)
Ах! Как ги бих убила с таз ръка!
Сама! Пък нека да умра и аз!
И гняв — и скръб — и таз безкрайна смелост!
Кълна се в моята закрилница
Хеката — нея най-много почитам.
Помагала ми е във всичко тя,
гостувала е тайно в моя дом…
Не ще оставя ни един от тях
злорадо мен сърцето ми да трови!
Горчива, тежка сватба то ще бъде,
горчиво тяхното роднинство. Да!
И моето избягване оттук!
Напред, Медея! Не забравяй нищо
от туй, което знаеш ти и можеш!
Ума си, дарбите си покажи!
напред към ужаса! Дойде часът,
борба сърцата те зове! Ти виждаш
с какво те мъчат. Тези Сизифиди,
Тая Язонова булка — тям не бива
да служиш ти за присмех, за игра!
Родът ти — Слънцето, баща ти — славен,
ти ловко… Ний, жените, за доброто