сме немощни, но дойде ли за зло…
О, там сме, там сме — гении сме там!
(Дълбоко се замълчава, унася се в мълчанието си. В туй време хорът почва.)
Хорът
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО
ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО
Същите и Язон
Язон
(на Медея)
Не днес за първи път виждам аз какво
голямо зло е слепият гняв. На теб
ти беше позволено да останеш
и да живееш в таз земя и къща.
Но ти презря словата на по-силни
от теб. Сега те пъди твоят лош език
от таз страна. Не искам и да зная.
А ти, ти ако щеш, дорде си жива —
крещи, че Язон е най-лоший мъж.
Но знай, това, що си изрекла ти
и против царский дом — голяма милост
към теб е то, че те наказват само
с изгнание. А аз, аз винаги,
и от сърце се аз старах, за теб
да укротя гнева на царя, тука
да те остави теб да го придумам,
но ти сама, теб никога не те
остави лудостта, поне за миг
да спреш нападките си против царя.
Сега не ти остава нищо друго,
освен да бягаш по-скоро от тук.
С приятелите винаги съм аз.
Дойдох да ти помогна, да не тръгнеш
по чужди свят без средства, и с децата
лишения, неволи да търпиш
в изгнание… Да, мразиш ме, аз знам;
Но пак не ти се сърдя аз за нищо…
Медея
Подлец!… Езикът ми намира само
това за твоя низък дух: подлец!
При мене идеш ти, мой палач?
това, не, туй съвсем не е ни доблест,
нито е смелост право във очите
да гледаш близкия, когото си предал…
Най-гнусната поквара е това.
Безсрамие! Добре, че се показа,
поне ще ти надумам, и ужиля…
И ти ще страдаш — и така
ще ми олекне малко на сърцето.
За първото и първом ще говоря.
Спасих те аз, това се знай от всички
другари гърци в кораба със тебе.
Пратих те да впрегнеш във ярем
два бика — тия с огнения дъх —
и да посееш смъртоносно семе.
А Златното ни руно пазеше
тоз вечно буден Змей. Убих го аз —
със дългий му опаш го удуших.
И станах твоят светъл лъч спасител!
Предадох скъпа родина, баща —
и с теб дойдох в Пелиотида, в Йолк.
И не от сметка — от любов към теб.
А, за да нямаш ти от нищо страх —
на цар Пелей грозна смърт скроих:
придумах щерка му да го убият.
Това сторих за тебе, безсрамник —
от всички най-безсрамен ти! А ти
изневери ми, друга взе жена…
И при това — деца от мене имаш!
да бе поне, да нямаше деца —
все можеше да ти се опрости,
и новата любов… Къде е тя —
изчезна всяка вярност, няма клетви!
И аз сега наистина не знам.
Дали не смяташ някак може би,
че боговете някога що чуха
как се кълнеше ти пред тях,
дали те вече не царуват…
Сега живее нов закон в света —
а то — не би се ти одързостил —
и съвестта ти остро ти крещи,
че си престъпил клетвата си ти…
горко на таз десница! Нея ти
притискаше за клетва! О, горко!
О как ме, как измами тоз подлец!
Излъгаха ме всичките надежди.
(Спира. Сякаш се сепва от нещо.)
Добре. Да кажа и като приятел,
макар да не очаквам аз добро
от теб. Добре. И пак те питам аз.
Въпросите ми нека те наказват.
Кажи ми ти сега: къде да бягам?
Във бащин дом ли, който аз предадох?