За тебе го напуснах, дойдох тук…
О, хубав прием ме очаква там…
Нали убих баща си! То се знае…
На близките си само зло направих,
и на приятелите станах враг.
А никой нищо мен не е направил…
За теб сега ме мразят смъртно всички…
И ти за всичко туй ме награди
богато, ето всичките жени
в Елада ми завиждат. Преблазе ми!
О, славен си ми ти съпруг, преверен!
Мен клетница… Изми ме ти от тебе,
сама самичка, мен с деца невръстни,
от всички изоставена в света!
Блазе на младоженеца такъв!
Съпругата, която го избави —
децата си — да просят ги остави!
(Към небето.)
О, Зевсе, ти си дал човеку начин
дали е чисто златото да знае.
Защо не сложи и по някой знак
върху челото но мъжете ти —
да различим и лошите сърца?
Хорът
Гневът е буен, няма да утихне.
Такава е враждата между близки!
Язон
Не само тъй на вид да бъда мъж
аз искам. Трябва кормчия грижлив
да стана и да опна всичките платна,
за да избегна тоя зъл език
на твоите уста.
Жена, ти много
въздигаш твоя подвиг. Аз пък смятам
богинята на любовта Киприда
за моя истинска спасителка…
Едната нея — между всички богове
и смъртни. Не признавам никой друг.
Да, ти си умна, но защо не щеш
да си признаеш тук, че нейний син,
че Ерос те принуди да се влюбиш,
с непогрешимите стрели те стрелна?
Затуй ми ти спаси тялото, зная.
Но тая тънка сметка аз не ща,
не питам аз защо и как помогна.
Помогна ми ти — както ми помогна —
нали помогна! Но и ти доби
облаги по-големи и от мен
чрез моето спасение. Размисляй:
от варварска земя — сега в Елада!
И знаеш що е право и закон,
и как се тачат от народ и власт.
Освен това, за дарбите ти че се —
навред по цялата Елада светла,
прочута си сега. А тъй да бе
останала, хей там, накрай земя —
не би се чуло нищо зарад тебе…
Защо ми е да имам злато в къщи,
защо ми е да пея от Орфея
по-хубави и мъдри песни, щом
без слава трябва да умра незнаен?
Това за моите услуги казвам,
защото ти захвана този спор.
Нападаш ме за новий, царски брак.
Но аз постъпих умно и добре.
И тебе и децата нежно любя…
(Медея изтръпва от погнуса.)
Почакай, успокой се. Аз избягах
от Йолка заедно със всички мои
нещастия. Где можех — бежанец —
да чакам по-добра от таз съдба?
Невяста да ми стане дъщерята
на царя? Взимам друга не защото
ти ми омръзна вече, както може би
си мислиш. Ни от някаква любов
към новата невяста, нито искам
да имам повече деца от тия,
от теб що имам, стигат ми и те.
Не са и лоши, не. А искам друг —
и по-добър живот и без неволи,
да няма никакви лишения.
Това е най-добре. Известно е:
Най-близкият приятел те избягва,
изпаднеш ли в голяма нужда.
Така. А сетне искам и това:
Децата да възпитам според род
и чест, и царски братя да им дам.
И твоите деца до тях да дигна.
И с царските роднини ний и двама
добрували си бихме. Теб деца —
защо ти са да раждаш още теб?
А аз и друго: аз ще се старая
чрез бъдещите, царските деца
облаги на сегашните да дам.
(Медея се отвръща.)
Какво ли толкоз лошо в тези мисли?
ти би се съгласила, да би могла
ревнивостта ти да се усмири.
Природата ви е тъй, жени сте вие.
Догде си имате съпруг — вий всичко
си имате. Но щом се накърни
насладата любовна, всичко става
за вас противно, няма нищо свято…
О, колко хубаво щеше да е
да можеха децата да се раждат
и без жени! Да няма нужда от жени!
тогава изворът на всяко зло
пресекнал би на тоя свят.
Хорът
Добре си, Язон, нагласил речта си,
но все пак — знам, не ти е драго никак,
че казваме — но ти постъпи зле:
Ти на съпругата си измени.
Медея
Не съм, не съм аз като всички хора!
така, аз мисля, който само умно
говори, а постъпва лошо, той
заслужава тежко наказание:
С езика злото прикрепи, замаже,
а сетни върши само лошо. Това
наистина не е голяма мъдрост
така и ти с ловката си реч
не ставай ми незван доброжелател.
Едно словце от мен те би разбило:
Да бе ти чиста съвестта, ти би
ме убедил напред, а не сега.
Язон
Чудесна сватба би ни нагласила,
да бях ти казал, че за друга искам
да се оженя! Виждам и сега:
не можеш да смириш таз дива злоба.
Медея
О, не, о, не това си мислил ти,
а просто ти не искаш с варварка
до край да доживееш в брак.