Медея

Язон

О, вярвай, не за нея се сродявам

със царска къща, а за теб и на

деца си царски братя за да дам.

Медея

Не искам аз добруване в тъги,

блаженство, що душата ми гори.

Язон

Но знай, съвсем не би тъй мислила,

и много по-мъдра щеше да си ти.

Полезното не е печално, нито

блаженството пък ще да е беда.

Медея

Хули и смей се, ти си в своя дом,

а аз самотна съм изгнаница.

Язон

Сама избра. Не ти е никой крив.

Медея

Сама? Че друг ли взех? И измених?

Язон

Че ти обиди целий царски род!

Медея

Пък и за твоя дом съм аз обида.

Язон

Защо да споря с тебе за това?

Но я кажи дали ще искаш ти от мен

пари за себе си и за децата?

Без завист съм готов да бъда щедър

и да те препоръчам до познати

с писма. Ще имаш полза ти от тях.

Откажеш ли и туй — ти си луда.

Надвий гнева си — ще спечелиш много.

Медея

Не искам помощ от познати твои

и нищо не приемам аз от теб.

Проклет е дарът на такъв човек.

Язон

Свидетели зова аз боговете:

на теб и на децата да помогна

исках. Но ти разбираш ли добро? —

Затуй и повече ще страдаш — ти!

Медея

Върви си. Много се забави ти.

Гориш, хвърчиш по новата невяста.

Дано — пригласяйте ми богове! —

Дано от новий брак се ти разкаеш!

Унася се и дълго мълчи.

Хорът

Строфа първа

Любовта човека щом всецяло
завладее, не донася тя
ни добро, ни слава. Но комуто
кротко Афродита се усмихне,
той хвали милостивата богиня.
Ти в нас не цели
златните стрели
на любовта, богиньо преблаженна!

Антистрофа първа

Нека ме закриля скромността ми,
прелестния дар от боговете!
И да не ми разяждат сърцето
на ревнивостта враждите зли.
Нека Афродита мъдро пази
във сговор, без вълни, без страх
брака на жените целомъдри.

Строфа втора

Моя родина, бащин дом
дано ви не изгубя вас!
О, съдба надалеч от вас,
и в чужбина!
който не мисли за своите,
и сърце си не казва на тях,
той да бъде проклет!
О, преди да видя аз тоя ден,
по-добре да умра! 650
И какво е по-страшно от туй —
да те гонят от родина?
Да се скиташ немил?

Антистрофа втора

Не от други узнахме ний,
не мълва злоезична,
а самите видяхме как
ни градът, ни приятел твой
от неволите, от страшните —
не потрепна за теб.
Кой не знае приятели
и сърце си не казва на тях,
той да бъде проклет!

ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО

ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО Медея, хорът и цар Егей

(Егей пристига със свита. Всички в пътнически дрехи.)

Егей

Здравей Медея! Няма по-добър

привет от тоя за приятели.

Медея

Здравей и ти, Егее Пандионов!

Но я кажи от где така пристигаш?

Егей

От Делфи, прорицалище на Феб.

Медея

Защо ходи при пъпа на земята?

Егей

Да знам дали ще имам аз деца.

Медея

Нима бездетен ти тече животът?

Егей

Бездетен съм, тъй иска някой бог.

Медея

Дали си женен или си безбрачен?

Егей

И аз съм в съпружески ярем.

Медея

А Феб какъв ли отговор ти даде?

Егей

Такъв дълбок, че никой нищо не разбира.

Медея

А мога ли да знам какво ти каза?

Егей

Как не? И тъкмо трябва остър ум.

Медея

Какво, кажи ми, ако щеш да кажеш!

Егей

„Да не развързвам предний крак на меха“.

Медея

Дали догде не стане нещо —

или не стигнеш в някоя земя?

Егей

Преди да стигна в родния си дом.

Медея

А тук защо си с кораба доплувал?

Егей

За някой си Питей, Тризенски цар.

Медея

Чух, тоз Пелопов син бил свят човек.

Егей

За думите на Феб ще питам него.

Медея

Голям мъдрец е, знае тез неща.

Егей

И мил побратим по оръжие.

Медея

Дано намериш туй, което искаш!

Егей

А ти защо си с хлътнали очи?

Медея