Егее, моят мъж е толкоз лош!
Егей
Какво? Кажи ми ясно що те мъчи?
Медея
Измъчва ме тоз Язон, моят мъж,
без нищичко да съм сторила.
Егей
Какво ти прави, ясно говори!
Медея
Жена — доведе друга в наший дом.
Егей
Нима той дръзна и такъв позор!
Медея
Доскоро бях на чест — сега в позор!
Егей
Дали от любов към нея е пламнал,
или пък ти си му омръзнала?
Медея
Любов: децата си заряза той.
Егей
Е, щом е той такъв — и ти го зарежи.
Медея
С царе желай да се сродява!
Егей
С кого се той сродява, я кажи?
Медея
С владетеля на таз земя, със Креон.
Егей
И има за какво да плачеш, ти жена!
Медея
Загинах, пъдят ме от таз земя.
Егей
А, пъди? И туй ли още? Кой е, кой те пъди?
Медея
Да, Креон ме изпъжда от Коринт.
Егей
А Язон — търпи това? Да, чудно!
Медея
На думи уж не ще, в сърце си иска.
(Пада на колене.)
Заклевам ти се в твоето лице,
прегръщам коленете ти с молби,
смили се ти, смили над мене клета,
не ме оставяй ти сама самичка
да скитам в чуждите земи немила,
недрага, приеми, пусни ме ти
при тебе в твоята земя, на гости
у теб. Така и боговете нека
изпълнят ти молбите за деца.
В блаженство да ти мине този живот.
Бездетството ти мога да премахна —
и семето ти плод ще да роди.
Какви, какви ли билки аз не знам!
Егей
Наклонен съм, жена, да ти услужа.
И има за какво. За боговете.
И за децата, що ми обеща.
Че само туй мечтая и желая.
И ето как си мисля да постъпя:
щом стъпиш само в нашата земя,
ще те закрилям като гостенка.
Така е право. Само туй да знаеш:
не аз от тук ще те изведа.
Но дойдеш ли сама във моя дом,
ще бъдеш в пълна безопасност,
на никого не ще те аз предам.
Прави що знаеш — но от тук сама излез.
Ти знаеш, аз не искам да сгреша
пред тия, що са ме приели тука.
Медея
Добре. Щом имам сигурно това,
аз имам всичко хубаво от теб.
Егей
Съмняваш се? Или пък нещо мислиш?
Медея
О, не. Но мои врагове са Креон
и дъщерите на Пелея… Ако
се закълнеш във боговете, ти
не ще допуснеш да ме отвлекат.
А тъй — така на твойта дума само,
ти може пак да се сприятелиш
със враговете ми и да отстъпиш
на техний зов и да ме предадеш.
Нали съм ази немощна и слаба!
А те са толкоз силни и богати!
Егей
Каква си предпазлива, ти жена!
Добре, да бъде както искаш ти,
пък и за мен е по-добре така:
ще знам какво да кажа и на тях.
И твойто дело по-здраво ще бъде,
разбира се. В кои ли богове
ти искаш да се закълна, кажи?
Медея
Във Слънцето, бащата на баща ми,
във земята и във всички богове.
Егей
Какво да върша и какво да не?
Медея
Че нито ти ще ме изгониш, нито,
догде си жив и цар, ще позволиш
на мене да посегне някой враг. 750
Егей
Заклевам се в Земята и в лъчите
на Слънцето, във всички богове —
ще пазя туй, което чух от тебе!
Медея
Добре, но ти не каза, що да те слети,
ако престъпиш клетвата свещена.
Егей
Това, безбожниците що сполита.
Медея
Приятен път. Сега е всичко в ред.
Ще дойда в твоя град, веднага щом
извърша туй, що искам аз да бъде.
(Егей със свитата си излиза от ляво.)
ЯВЛЕНИЕ ВТОРО
Медея и хорът
Медея
О, Зевсе, дъще Зевсова, ти, Слънце,
приятелки и вие, вижте вече —
ще победя аз всички врагове!
Надежда имам, ще накажа строго
омразни врагове и пътя ми е прав.
(Като сочи към мястото, откъдето излиза Егей.)
И тоя мъж пристанището е
на уморените ми планове.
И щом пристигна в крепостта свещена
на града Атина, в него ще забия
на моя кораб котвата. Сега
на вас ще мога всичко да разкажа.
ще чуете невесели слова.
Ще пратя да повикат Язона.
Щом дойде, с ласки ще да го обсипя.
Че туй, що върши, много е добре,
ще моля да останат тук децата.
Но не за да оставя тях в чужбина,
във вражеска земя да страдат горко.
О, не, а само за да я погубя