Медея

с измама нея, дъщерята царска.

Децата ще изпратя с дарове

за новата невяста и с молба

от таз земя тях да не ги прогонват.

Венец от злато и звезди, и тънка дреха.

Щом сложи този накит върху себе

момата, тя, и който приближи

до нея, веднага грозно ще почине:

с такваз отрова ще са даровете!

Езикът ми се вцепенява, тръпна,

като си знам какво ще да извърша.

Децата ще убия. Никой тях

не ще да може да спаси от мен.

Ще срина от основи аз на Язон

рода и ще избягам да изкупя

убийството на милите деца.

Приятелки, не се търпи

на неприятелите злия смях.

Защо ми е животът? Нямам къща,

ни род, ни при кого да ида. Сбърках,

напуснах бащин дом, като повярвах

на думите на тоя грък!

Той скъпо ще отплаща за това.

Деца не ще да види той от нея,

от новата невяста, че тя — злата,

от злите билки, зле ще да загине,

не ще оставя аз да ме наричат

страхлива, немощна и кротка.

О, не! От друга кръв съм аз: за врагове

— ужасна; за приятели — добра.

Такъв живот е само славен и желан.

Хорът

На нас се доверяваш ти. А ние

да ти служим трябва — и закона

да зачетем на нашата държава.

Затуй те молим, не върши това!

Медея

Вам лесно е да мислите така,

не страдате тъй, както страдам аз.

Хорът

Децата си да дръзнеш да убиеш?

Медея

На своя мъж така ще отмъстя.

Хорът

Но ти сама ще бъдеш тъй нещастна!

Медея

Добре. Напразно всичките съвети.

Върви ти, дойке, Язон да повикаш.

От теб не крия нещо важно, знаеш.

Не ще му кажеш нищо от това,

което съм намислила сега,

прислужница достойна ако искаш

да бъдеш ти и ако си — жена.

Хорът

Строфа първа

От памтивека щастливи атиняни,
на блажени богове деца,
вий Ерехтиди, живеете в славната
непревземаема света земя!
Мъдро нея обработвате
още от началото вий;
волни в светлий въздух ходите…
там родила някога
русокосата Хармония
деветте пречисти музи.

Антистрофа първа

Там из потока Кефис, бистроструйний
черпи вода Афродита. С ветрец
ръси градините, а на главата си
слага от пресните рози венец…
В златните й къдри вплели се
миризливите цветя.
И любовните копнежи ни
хвърля във сърцето тя,
тез помощници на подвизи.
Извори на мъдростта…

Строфа втора

Как на реки свещени
теб ще приеме градът —
и на приятелска вярност?
Я помисли…
Тебе…убийцата
зла на децата си!!!
Я помисли
как ли ще дръзнеш… —
Своите деца…
Как ще убиеш? — Какво е това?
Молим, недей ги убива, недей!
Колко те молим ний!

Антистрофа втора

Где ли ще найдеш ти сили,
где и ръце и сърце —
против децата си мили?
Няма в света!
никъде! Никъде!
Как ще погледнеш ти
тези деца!
Как ще заплачеш —
щом ги съзреш!
О, ти не ще да посмееш, не щеш…
Те ще те молят, ще плачат пред теб…
Кръв са ти, майка си!

ЯВЛЕНИЕ ТРЕТО Медея, Язон, Хорът

Язон

Повика ме — дойдох. Мрази ме ти!

Аз пак не ти отказвам нищо. Нека

да чуя що желаеш ти от мен.

Медея

Прости ми, Язоне, ти за словата,

които ти изрекох по-преди.

Не ще ти бъде толкоз трудно, зная,

ти моя гняв да понесеш сега.

И моля те във името на всичко,

що хубаво сме двамата преживели…

(Плаче.)

Сама помислих и се убедих…

Каква съм глупава била! Защо се

гневя на тез, доброто що ми мислят?

Защо ли да ме гледат като враг

и господарите на таз земя?

И моя мъж, кога се грижи толкоз

за нас, като довежда в къщи царска

невяста? Тя на моите деца

и царски братя ще да им роди.

(Плаче буйно.)

И няма ли веднъж да се смиря!

Що искам още? Всичко тъй добре

нареждат боговете! Нямам ли

деца? Не сме ли ний изгнаници!

Не ни ли трябват покровители?

Като размислих всичко туй, разбрах,

че съм била обхваната от лудост,

когато съм се сърдила напразно.

Сега разбирам, умно си постъпил,

загдето ни сродяваш с царя.

Безумна съм била. Напротив, да!…

Аз трябваше с тебе да скроя

и тоя план.

(Плаче.)

Сама да ти помагам.

До брачното ви ложе да стоя,

на твоята невяста да услужвам.

(Плаче.)

Но ние сме каквито сме — жени!

Не казах лошо. Но и ти не трябва