2
Основите на банка „Медичи“
Семейните богатства на Медичите преминават в ръцете на Джовани ди Бичи де Медичи, глава на клона на рода от Кафаджиоло, наричан така, защото запазва имоти в родното село в Муджело. Джовани е роден през 1360 година и е четвъртият син на Аверардо дето Бичи, притежаващ малко имение в Кафаджиоло. Аверардо не е богат, но заема достатъчно добро обществено положение, за да се сроди с аристократичния род Спини. След неговата смърт през 1361 година имотът е поделен между съпругата и петимата му синове, но нито един от тях не е обезпечен.
По време на бунта на чиомпите Джовани ди Бичи е на осемнадесет години и почти със сигурност пребивава във Флоренция през двегодишното управление на комуната, тайно подкрепяно от далечния му роднина Салвестро де Медичи. Вероятно в резултат на това през целия си живот Джовани таи скрита симпатия към „малките хора“, въпреки че последвалият политически климат далеч не е благосклонен към подобни пристрастия. След сгромолясването на комуната старите родове бързо възстановяват властта си — установява се олигархия на могъщите родове Албизи, Капони и Узано, предвождани от Масо дели Албизи, като статуквото ще се запази през следващите тридесет години. И въпреки избухващите от време на време безредици, като онази от 1393 година, за чието потушаване спомага Виери де Медичи, това е период на просперитет и относителна стабилност за Флоренция. Олигархичното управление е строго, но се радва и на относителна подкрепа.
Могъщите семейства в олигархията твърдо се опълчват срещу Медичите и техните съюзници. На този факт може да се дължи и нежеланието на Виери да се замесва в политиката, както и на вродената му смиреност. Това нежелание се предава и на далечния му братовчед Джовани ди Бичи. Трудно е да определим дали тази политическа скромност на двама от първите Медичи е инстинктивна, престорена или чисто и просто става дума за родова принадлежност или дори за родова политика. В края на четиринадесети век стеснителността все още е вкоренена в средновековните нрави, хората са склонни по-скоро да гледат на себе си като на членове на едно семейство, отколкото като на отделни индивиди. Съобразно този начин на мислене първите Медичи съвсем естествено подчиняват личните си политически амбиции на дългосрочните амбиции на рода като цяло, приемайки, че родът ще постигне политическа власт в по-благоприятно време. Междувременно най-добре е да се положат основите, родът да заздрави позициите си, да увеличи още повече богатството си, за да бъде готов. Подобен поглед в бъдещето обаче показва невероятно добре развито усещане за политически амбиции. Дали Медичите таят тайни, дългосрочни желания за политическа власт или това първоначално трупане на богатства е само по себе си амбиция? От дистанцията на времето не е възможно да разберем потайните интриги и планове на рода.