До началото на петнадесети век банковото дело се превръща в основно оръжие на понтифекса. За разлика от средствата на другите европейски монархии през епохата, по-голямата част от приходите на папството се трупат извън страната, като идват главно под формата на ренти от различните епархии из цяла Европа. Тези епархии достигат до всички краища на западния свят — чак до Исландия и дори Гренландия, чийто епископ плаща в тюленови кожи и балени, осребрявани в Брюж. Друг източник на приходи е търговията с реликви, които често се продават за феноменални суми, тъй като имат силата да преобразуват цялата икономика и да превърнат даден регион, който ги притежава, в място за поклонение. Още по-доходоносна е търговията с индулгенции, като последните дават на купувача папско опрощение на греховете, при тях цената се увеличава от сериозността на греха. Четвърти и постоянен източник на пари е продажбата на служби към Курията, като под това се разбира цялата йерархия — от най-ниските длъжности, та чак до кардиналската шапка.
Сумите, които се разиграват в това търговско начинание, обхванало целия континент, са колосални и далеч надхвърлят оборотите на която и да е международна компания в наши дни. Съответно банката, управляваща тези финанси, получава своята комисиона, която носи огромен годишен приход. Избраната да ръководи папските финансови дела банка трябва да докаже, че има уменията, защото работи с пари, събрани от всички краища на Европа, и трябва да й се има пълно доверие, защото единственият, пред когото носи отговорност, е папата. Джовани прави достатъчно, за да убеди Балтазар Коса, че е напълно подготвен, че може да му се има абсолютно доверие и най-важното — че му е напълно верен, което постига още преди последният да стане папа под името Йоан XXIII.
Освен с тези приходи римският клон на банка „Медичи“ се занимава с привличането сред своите клиенти на кардинали, други прелати и какви ли не съветници, които считат за свое задължение да съпровождат двора в Рим. Въпреки това е любопитно, че според архивите на Медичите римският клон на банката прекарва повече време в заемане на пари, отколкото в трупането им. Високите постове в Църквата може да носят високи доходи, но явно с тях вървят и още по-големи разходи — от счетоводството на Медичите разбираме, че много от кардиналите често превишават кредита си, при това със значителни суми. Въпреки всички заеми дворът в Рим носи не по-малко от 30 процента печалби от инвестициите на Джовани ди Бичи и съдружниците му. Нещо повече, този клон допринася за повече от половината печалба за цялата банка. Според „тайната книга“ от 1397 до 1420 година клонът към Римската курия донася 79 195 флорина от обща печалба, равна на 151 820. Печалбата с лекота надминава общите усилия на клоновете във Флоренция, Венеция, Неапол, Гаета, на многобройни представители и на двете тъкачници. Сравнени със съвременните финансови статистики сумите може да изглеждат малки, но благодарение на банката Джовани има доход от почти 1 900 флорина годишно, когато един благородник спокойно може да преживява с 200 флорина, а един умел занаятчия трябва да издържа цялото си семейство с годишен доход по-малък от 100 флорина.
Финансовото бъдеще на Джовани ди Бичи и на банка „Медичи“ изглежда осигурено. Но външността е измамна, особено що се отнася до дела, свързани с папството. Това е епохата на Великата схизма, когато в определен момент има ни повече, ни по-малко от трима претенденти за папския престол — Йоан XXIII, Григорий XII и Бенедикт XIII. За щастие повечето висши представители на Църквата са на мнение, че папа Йоан XXIII поне е водещият кандидат, за съжаление обаче богословските обосновки нямат никакво значение за неаполитанския крал Ладислав, който подкрепя Григорий XII. Кралят на Неапол повежда военен поход срещу съседната Папска държава и в крайна сметка Йоан XXIII е принуден да подпише унизителен мирен договор, в който се съгласява да плати на крал Ладислав 95 000 флорина. Йоан XXIII се намира във финансово затруднение и се обръща към папските банкери за заем, за да изплати сумата. Известно време Джовани ди Бичи се измъчва, но решава, че тези допълнителни разходи навярно си струват риска, ако не за друго, то поне за да запази инвестициите си. Самият факт, че може да си позволи да обмисли отпускането на подобна сума, която надхвърля с 20 процента всички печалби на римския клон за период от двадесет години, говори за размера на състоянието, което пестеливият Джовани е натрупал, въпреки че се налага и самият той да намери поне част от тази сума под формата на заеми. Банка „Медичи“ вече е замесена в рисковете, а не само в печалбите на големите финанси. Джовани урежда отпускането на 95 000 флорина на Йоан XXIII, но взема предпазни мерки, като иска нещо в залог. Папата го осигурява под формата на древна, обсипана със скъпоценни камъни митра и многобройни златни съдове, извадени от папската съкровищница.