Козимо остава сам в Констанц. Бързо осъзнава дебнещите го опасности, произтичащи от положението, в което се намира, и също избягва от града. Така не само се изплъзва на евентуалните преследвачи, изпратени от императора, но и успява да запази за себе си украсена със скъпоценни камъни митра, която, преди да избяга, Йоан XXIII оставя при него на съхранение. Не е ясно дали става дума за същата митра, която папата залага срещу 95 000 флорина, заети му да плати на краля на Неапол. Ако е същата, тогава по някое време Йоан XXIII я е откупил и е върнал заема. В „тайната книга“ на банка „Медичи“ за периода не са записани никакви трансакции, в които да става дума за украсена със скъпоценни камъни митра, принадлежаща на папството, вероятно защото тези дела са прекалено тайни дори и за „тайната книга“.
Император Сигизмунд обявява, че папа Йоан XXIII е свален. А в Констанц другите папи са приканени да се откажат от претенциите си — Григорий XII е принуден да абдикира, в крайна сметка и Бенедикт XIII е свален, а Великата схизма приключва през 1417 година с избора на нов папа — Мартин V. Сигизмунд обявява, че бившият папа Йоан XXIII, сега само Балтазар Коса, е заложник срещу сумата от 38 500 рейнски гулдена, равни на 35 000 флорина. Коса е в затвора, болен и мизерстващ, но успява тайно да изпрати известие на Козимо, че е готов да го направи свой наследник, ако събере откупа от 35 000 флорина. Дали има смисъл да се хвърлят пари залудо? Козимо решава, че има, отива при Джовани и се опитва да го убеди да плати за Йоан XXIII. И този път сумата, за която става дума, е огромна, равняваща се почти на половината от печалбата на цялата банка „Медичи“ за двадесетте години от основаването ѝ, но този път рискът е далеч по-голям. Бъдещето на Балтазар е доста мрачно, той няма никаква собственост и не съществуват почти никакви изгледи за евентуални доходи. Джовани ди Бичи обаче е склонен да поема риска, целият откуп за Балтазар Коса е платен на император Сигизмунд и опозореният бивш папа е освободен.
Защо обикновено предпазливият Джовани ди Бичи залага отново толкова много на тази вече безполезна личност? Противно на всички очаквания, това изобщо не е необикновено рискован ход, защото няма никакъв риск, тъй като не съществува и най-малка възможност да си върне парите. Действията му не са продиктувани и от лична вярност, поне доколкото можем да предположим, въпреки че Балтазар има навика в писмата си да нарича Джовани „мой много скъп приятелю“. Изглежда, че уговорката между двамата се дължи на чисто търговска вярност. Както обаче ще видим, това се оказва един от най-проницателните ходове, който Джовани ди Бичи предприема през целия си живот, изобилстващ с множество такива ходове. Няма нищо случайно и в това, че е подтикнат от сина си Козимо, който се оказва също толкова далновиден, колкото и своя баща.
3
Наследството на Джовани
През 1418 година, след тригодишно пленничество в мрачния затвор на Хайделберг, Балтазар Коса е освободен и се отправя към Флоренция, където веднага му е предложено да отседне в дома на Джовани ди Бичи. Само един жест и общественото положение на рода Медичи се променя, сега Балтазар може да е само свален папа, но въпреки това Джовани приветства в дома си човек, който някога е бил духовен водач на цялото християнство. Доброто име на банка „Медичи“ също се разнася из цяла Европа, явно предприятието е непоклатимо като скала, след като старшият съдружник в него може да си позволи да заеме 35 000 флорина на един обикновен делови приятел, при това без изгледи да си ги върне.
Хитростта на Джовани е продиктувана и от нужда. С тази си постъпка демонстрира искрената и неотклонна вярност на Медичите — ако не постъпи така, съперниците на рода ще разпространят из Европа, че на банка „Медичи“ не може да се разчита, и така значително ще се намали международното доверие в нея. В несигурния свят на банковото дело от Късното средновековие подобно предателство не се забравя поколения наред. Решението на Джовани да подкрепи Балтазар е повече от далновиден ход, предвиден да повлияе на бъдещите събития, той е замислен да окаже влияние и върху настоящите. За пореден път Джовани прави планове да надиграе всички — иска да стане банкер на новия папа Мартин V, който по това време живее във Флоренция, тъй като Рим е превзет от неаполитанската кралица Джована. Ди Бичи бързо съзира начин да извлече полза от положението. Преди да изплати откупа, съобщава на Балтазар, че ще му услужи при едно условие — бившият папа да пристигне във Флоренция и публично да се помири с папа Мартин V. Помиряването става както подобава и Мартин V е очарован от възможността понтификата му да е първият неоспорван от 1378 година насам. Изразява своето задоволство, като назначава болния и стар Балтазар за кардинал-епископ на Фраскати. За благодарност за ролята, изиграна от Джовани ди Бичи в помирението, папата го прави граф на Монтеверде, но той вежливо отказва да ползва титлата с обосновката, че желае да остане обикновен гражданин. Освен титлата обаче не следва никакъв конкретен израз на приятелство от страна на Мартин V, който се дистанцира от Джовани, а и съществува проблемът с безценната, инкрустирана със скъпоценни камъни митра, която Йоан XXIII дава, преди да избяга от Констанц, и за която светият отец твърди, че е собственост на папството. Сега-засега папата не е склонен да назначи Джовани ди Бичи за папски банкер и положението остава непроменено през следващите две години.