През септември 1420 година под погледа на разочарования Джовани папа Мартин V напуска Флоренция, за да се настани в Рим — понтифексът е избрал аристократичния флорентински род Спини за свои банкери. Чрез майка си Джовани е сроден за Спини, но това семейство, което има по-високо обществено положение, остава стар съперник на Медичите.
Балтазар е умрял предишната година. По изключение удържа на думата си и посочва Медичите за изпълнители на завещанието му, като с това те извличат значителни печалби за себе си. Балтазар се връща от пленничеството си в замъка Хайделберг привидно беден, но явно има скрити спестявания. Джовани ди Бичи наследява любимата му реликва — пръст от Йоан Кръстител, който папата носи със себе си през цялото време, като суеверно вярва, че ще го избави от лош късмет. Медичите, като изпълнители на завещанието, отговарят и за създаването на гробницата на бившия папа в Баптистерията във Флоренция. За тази цел Джовани наема скулптора Донатело и архитекта Микелоцо, които създават една от първите гробници в новия ренесансов стил. В завещанието си Балтазар пожелава на гробницата му да пише „Joannes Quondam Papa XXIII“ — „Йоан XXIII, някогашен папа“. Мартин V побеснява, когато до Рим достигат новините за това, защото гледа на Балтазар като на антипапа, и държи отговорен Джовани за обидата, нанесена на папството. Не всички ходове на Джовани са безпогрешни.
Политическата ситуация във Флоренция е променена. Водачът на управляващата олигархия Масо дели Албизи умира на осемдесет и четири години, покосен от чумната епидемия, връхлетяла града през 1417 година. Най-голямо влияние сред олигарсите придобива Николо да Узано — достоен за уважение флорентински аристократ, който всъщност заедно с Джовани ди Бичи успява да убеди упорития Балтазар да се помири с папа Мартин V. След тази история Джовани прави всичко възможно, за да се сприятели с влиятелния Николо, който отговаря на опитите, но в крайна сметка таи дълбоки подозрения към Медичите. Управлението на олигарсите не се харесва на гражданите на Флоренция, а Медичите запазват славата си на тайни симпатизанти на „малките хора“, които сега аристократите наричат с презрителното „piagnoni“, буквално „хленчовците“ или „сополанковците“. Това определение също съдържа елемент от бруталната публична истина, тъй като недодяланите ниски слоеве непрекъснато подсмърчат, вместо да си духат носовете. Заради недостатъчната храна и неподходящите дрехи през зимата те непрекъснато настиват, а дробовете им са раздирани от кашлица — „малките хора“ имат и кратък живот.
През 1421 година има предложение Джовани ди Бичи да бъде избран за гонфалониер, но Никола да Узано веднага се противопоставя, а като довод изтъква предателското поведение на Салвестро де Медичи по време на бунта на чиомпите, случил се преди четиридесет и три години. Според Николо Джовани ди Бичи представлява още по-голяма заплаха, защото е много по-умен и упорит, дълги години чака да му дойде времето, като системно трупа богатства и власт, тихомълком увеличавайки популярността си сред „малките хора“ с щедри дарове. Същевременно обаче прави всичко възможно да скрие богатството си под маската на скромен и непретенциозен живот, по същия начин прикрива и политическите си амбиции, като се преструва, че се интересува единствено от трупането на пари, докато използва богатството си за изграждане на мрежа от поддръжници на Медичите, които някой ден могат да се използват за политически цели. От гледна точка на Николо да Узано Джовани няма намерение да почита републиканските традиции на Флоренция и ако бъде избран, ще използва властта си само за своя собствена облага и тази на семейството си. Мнозина от флорентинците виждат иронията в думите, като се има предвид техният източник, но Николо не е далеч от истината. Въпреки тези възражения Джовани ди Бичи е избран за гонфалониер през 1421 година. Медичите не установяват постоянен контрол над града, но събитието може да се счита за първия израз на новото политическо влияние на рода, което завършва с поемането на пълната власт над Флоренция за повече от три века.