След още три години Джовани ди Бичи постига още една от целите си, тогава рода Спини банкрутира и папа Мартин V остава без банкер. Джовани бързо запълва празнината и банка „Медичи“ отново започва да печели пари — бързо и в голямо количество. В „тайната книга“ има няколко интересни записа — в счетоводния баланс на римския клон има дълъг списък на лични сметки „а discrezione“, т. е. тайни влогове, върху които се плаща лихва в противоречие със забраната за лихварство на Църквата. Различните влогове са в размер от 2 600 до 15 000 флорина, а сред вложителите са двама кардинали, няколко прелати, най-близкият довереник на папата и апостолическият ковчежник.
През 1420 година умира съдружникът Бенедето де Барди и това дава възможност на Джовани ди Бичи да реорганизира делата на банката. Излиза от едно от съдружията в тъкачниците, а новият управител на флорентинския клон се казва Фолко д’Адоардо Портинари, потомък на Дантевата Беатриче. Джовани е на шестдесет години и решава да предаде търговските дела на синовете си Козимо и Лоренцо. Новият капитал на банката възлиза на 24 000 флорина, като с 16 000 влизат двамата Медичи, а другите 8 000 идват от член на рода Барди. Джовани запазва връзките си с банката, но зад кулисите — той съветва, предлага, предупреждава. Живее в центъра, в непретенциозен дом на площада близо до катедралата, на сегашната виа Рома и на около триста метра пеш от седалището на банка „Медичи“ на виа Порта Роса. През повечето дни хората все така го виждат да изминава това разстояние, обикновено придружаван единствено от личния си слуга, за разлика от представителите на изтъкнатите семейства в града, които рядко се осмеляват да излязат сред обществото без свита, имаща роля на охрана и същевременно демонстрираща общественото им положение. Джовани ди Бичи продължава да води скромен живот отчасти заради характера си, отчасти по политически причини. Само през горещите летни месеци прекарва известно време в къщата си в Кафаджиоло. Никога не отсъства дълго време от града, защото, освен че увеличава задкулисната си политическа власт, се отдава и на меценатство. През 1419 година започва първия си важен проект — оглавява обществената комисия, която поръчва изграждането на Оспедале дели Иноченти — градския приют за сираци. След две години заедно с още седем съседни семейства Джовани поръчва издигането на нова църква на свети Лоренцо, старата е осветена от свети Анселм през 393 година и е в окаяно състояние, още преди да бъде повредена от пожара през 1417 година. Тези авантюри на Медичите в меценатството са част от усилията на рода да придобие обществено положение, отговарящо на нарастващото му политическо влияние, и са също толкова прозорливо подбрани. Оспедале дели Иноченти се радва на особената любов на „малките хора“, мнозина от които израстват там, в „Сан Лоренцо“ се черкуват всички от рода Медичи, а името на светията носят много от синовете, така че с изграждането на тези места родът изгражда и репутацията си.
Човекът, който получава поръчката за изграждането на Оспедале дели Иноченти и „Сан Лоренцо“, е Брунелески, най-изтъкнатият по това време архитект на Флоренция. Той има раздразнителен и груб характер, а в свободното си време обича да пише ругателни сонети за своите врагове, но този потаен и амбициозен мъж е един от основоположниците на Ренесанса. Именно той преоткрива правилата за перспективата, забравени от древни времена, а галерията с колони на Оспедале дели Иноченти обикновено е считана за първия образец на ренесансовата архитектура. Линията е изчистена и класическа, отразяваща архитектурния стил на Древния Рим, но тънките изящни колони не са само декоративни, а имат и подпорна функция — метод, неизползван от римско време до този момент. Изграждането на Оспедале дели Иноченти и „Сан Лоренцо“ са големи начинания и отнемат на Брунелески повече от десетилетие, през което лукавият покровител и архитектът с труден характер изграждат неподозирано приятелство.