29
Завеса
Няма друг наследник и през 1723 година вторият син на Козимо III Джан Гастоне става велик херцог. Той е на петдесет и две години и изглежда ще бъде последният от рода на Медичите, тъй като всички увещания на баща му да създаде наследник от мъжки пол са напразни.
В годините след бракосъчетанието с ужасната принцеса Ана Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург Джан Гастоне е принуден да остане да живее в отблъскващата й крепост в Бохемия, тъй като съпругата му отказва дори и да помисли за преместване във Флоренция. Внушила си е, че Медичите имат навика да тровят съпругите си. Според разказите на съвременници Ана Мария Франциска има привичка да броди из студените зали на своя замък, облечена в грубите си кожени дрехи за лов и ботуши за езда, и строго да гълчи своя безпомощен съпруг. Когато тя отива на лов за глигани, той застава на прозореца, загледан над пушещите колиби на Райхщад и както дъждът струи надолу по изкривените вертикални елементи на прозорците, така и сълзите на самосъжаление струят по пълните му бузи. Започва да играе хазарт със своя любовник италианския коняр Джулиано Дами и неговите приятели, като губи сериозно, тъй като го мамят. За да плати дълговете си, тайно краде от бижутата, които съпругата му не носи, и ги залага по време на честите си пътувания до Прага. Там се забавлява. „Преоблича се и се присъединява към непочтителната група от лакеи и окаяните дрипльовци, които се клатушкат полупияни из долните свърталища и пивници на града… По тези места се отдава изцяло на порок и разврат, пуши тютюн и дъвче дълги чушки с хляб и кимион, за да пие точно по немска мода.“
Козимо III е бесен, нуждае се от своя син и наследник във Флоренция. Когато научава, че съпругата на Джан Гастоне отказва да го придружи в Италия, измисля план, с който да я принуди да напусне замъка си. През 1707 година Козимо се свързва с папа Климент XI, който изпраща архиепископа на Прага в Райхщад, за да напомни строго на принцесата, че нейно задължение като съпруга е да придружи мъжа си във Флоренция. Принцесата изпада в яростен гняв и описва на архиепископа по най-груб и подробен начин защо няма смисъл да придружава своя съпруг, тъй като е „напълно импотентен“.
През 1708 година Джан Гастоне се връща у дома, като оставя съпругата си. Никога няма да се видят отново и принцеса Ана Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург остава да живее сама в отдалеченото си имение в Бохемия до края на своя живот. Дори и на средна възраст е страстен ловец, а с годините става все по-упорита и живее самотно. Умира през 1741 година на седемдесет години. Други клонове на рода й ще дадат крале на Прусия, както и крале и кралици на Англия, но нейният клон, както и този на Медичите секват.
Джан Гастоне заживява в Тоскана, заедно със своя фаворит Джулиано Дами, който се грижи за домакинството му. Извънредната чувствителност на Джан Гастоне го кара все още да изпитва голяма нужда от продължителни периоди на усамотение. През нощта с часове седи сам, пие и гледа към луната. А иначе прекарва по-голямата част от своето време в местене от една вила на Медичите в друга, за да избягва срещите с членове на семейството си. Ненавижда религиозността на баща си и не обича снаха си, вдовицата на големия му брат Фердинандо, принцеса Виоланта, защото му мърмори, че трябва промени своя начин на живот. По-късно любимата му сестра палатинската електорка Ана Мария Луиза де Медичи се завръща във Флоренция след смъртта на своя сифилитичен немски съпруг, но сега Джан Гастоне изобщо не я обича, тъй като я обвинява за катастрофалния си брак. Като палатинска електорка тя е оглеждала за Козимо III немските дворове и в крайна сметка е препоръчала принцеса Ана Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург. Така наследникът на великото херцогство се крие във Флоренция и живее в тревога за деня, когато баща му ще умре и той ще се изправи пред отговорностите на управлението.