Но само на километър от там другата част от заговора се развива по план. Водачът на втората група заговорници, архиепископ Салвиати, влиза в Сеньорията[2], придружен от Якопо Брачиолини и няколко от неговите спътници. Архиепископът иска да се види с гонфалониера, този, който по закон управлява града-държава Флоренция. Салвиати уведомява прислужника, че има да предаде на гонфалониера Чезаре Петручи важно съобщение от папа Сикст IV. Прислужникът поема нагоре по стълбите към апартаментите на гонфалониера, а през това време хората от свитата на архиепископа тихо се промъкват през вратата на двореца. За придружители на църковен прелат тези хора са доста неприятна сбирщина — дегизировката им само до известна степен смекчава техните груби и страховити лица и всъщност това са въоръжени до зъби наемници от Перуджа.
Когато прислужникът влиза да предаде съобщението, гонфалониерът Петручи обядва с колегите си — избраните осем членове на Сеньорията. Петручи заповядва да въведат архиепископа в залата за аудиенции, придружителите му да изчакат в коридора, а всички останали членове на свитата му да бъдат допуснати в канцлерството. Гонфалониерът продължава да обядва и през прозореца едва дочува далечната врява, долитаща от улиците.
Най-после Петручи влиза в залата за аудиенции, но когато поема треперещата ръка на архиепископа, разбира, че Салвиати е разтревожен. Прелатът започва да предава съобщението от папата, но много скоро така запелтечва, че едва му се разбира, бял е като платно и непрекъснато гледа към коридора. Гонфалониерът Петручи става подозрителен и повиква стражата, архиепископът мигновено се втурва към вратата и изкрещява на придружителите си в коридора да извикат наемниците от Перуджа.
Но перуджанците не могат да се отзоват, защото вратите на канцлерството, където са въведени, не се отварят отвътре. Чува се как наемниците блъскат по дървените двери и с пълно гърло крещят да ги пуснат. В мига, в който Петручи излиза в коридора, спътникът на архиепископа Якопо Брачиолини се втурва към него и изважда оръжието си, но гонфалониерът успява да го хване за косата и да го събори на земята. Петручи грабва първия предмет, попаднал пред очите му, който се оказва шиш, и започва да го размахва, за да прогони архиепископа и придружителите му. Гонфалониерът и колегите му разбират по шума, който вдигат наемниците, че те се измъкват от заключеното канцлерство, затова решават да изтичат към входа за кулата и да залостят тежките й врати. Бързо се качват по стълбите и започват да бият камбаната, а оглушителният й звън отеква над покривите на града — обикновено така известяват жителите на Флоренция за надвиснала опасност и ги призовават да се съберат на площада пред Сеньорията.
Много скоро на открития площад започват да се стичат неспокойни тълпи, а над града все така се носи звънът на камбаната. В една от страничните улици се появява друг водач на заговора, Якопо де Паци, предвождащ кавалкада от двадесет-тридесет въоръжени мъже, които започват да скандират „Popolo е Liberta“ („Народ и свобода“) — обичайният призив на флорентинците за бунт срещу потисническо управление. Конниците яздят из площада и се опитват да насърчат тълпите, които остават подозрителни. Но тогава от кулата гонфалониерът и придружителите му започват да събарят камъни върху Якопо де Паци и неговите хора, които бързо усещат, че подозрението на тълпата към тях се превръща в гняв.
Същевременно от северната част на площада се появяват петдесетина конници, те пристигат от страничната улица, идваща право от двореца Медичи. Това са поддръжници на Медичите, които през тълпата си проправят път към Сеньорията, където слизат от конете, вадят оръжията си и влизат през портите. Втурват се по стълбите, нахвърлят се върху перуджанците и бързо ги посичат с пиките и сабите. Само след минути поддръжниците на Медичите излизат от двореца, понесли на високо вдигнатите си алебарди няколко кървави наемнически глави. Обезсърченият Якопо и хората му се обръщат, излизат от източния край на площада и поемат към двореца Паци.
Из целия град плъзват слухове и смут: има заговор, Лоренцо е промушен, семейство Паци са повели армия, която да нахлуе в града. Страховитата гледка с отсечените глави на перуджанците бързо пробужда желанието за кръв на жителите на Флоренция. От ярост и страх по улиците се втурват крещящи групи, които издирват членове на семейство Паци и техни поддръжници, нападат истински и въображаеми врагове; други пък се насочват към двореца Медичи. Лоренцо жив ли е, или мъртъв? Кой ще ги предвожда? Кой ще спаси града им в съдбовния час? Убеждават Лоренцо да се появи на балкона на двореца, където тълпите го приветстват с радостни възгласи. Но хората са разтревожени, защото вратът му е превързан, а туниката му е драматично изпръскана с кръв.