От балкона Лоренцо се обръща към тълпата, разказва им, че има заговор, оглавен от семейство Паци, чиято цел е да отхвърли законното управление на града. Уверява хората пред двореца, че заговорът се е провалил и макар че брат му Джулиано е убит от заговорниците, самият той е спасен и само леко ранен. Не трябва да се паникьосват, трябва да запазят спокойствие, никой не бива да взема закона в свои ръце или да се опитва да си отмъщава, враговете на града ще бъдат намерени и с тях ще се разправят властите. Опитът на Лоренцо да усмири хората има обратен ефект — тълпата се успокоява, че е в безопасност, и вече е твърдо решена да намери изкупителни жертви — заговорниците, техните приятели или пък някой от поддръжниците им. Пръскат се из града на жадни за кръв глутници.
В двореца Паци откриват легналия Франческо, възстановяващ се от раната, която по невнимание е нанесъл с кинжала върху бедрото си. Издърпват го гол от леглото му, влачат го по улиците до двореца на Сеньорията и нагоре по стълбите към апартаментите на гонфалониера. Петручи поема нещата в свои ръце и въздава сурова справедливост — заповядва да обесят Франческо де Паци незабавно. Нахлузват примката на врата му, така както е гол, а кръвта капе от зейналата рана, другият край на въжето завързват здраво за желязната пречка, после го бутат от прозореца. Тълпата надава одобрителни възгласи и обсипва с подигравки полюляващото се голо тяло, което се гърчи в предсмъртна агония, виснало във въздуха от високия прозорец. Идва ред и на архиепископ Салвиати, когото довличат пред гонфалониера, все още облечен в пурпурните одежди, завързват с кожен ремък ръцете зад гърба на прелата и нахлузват въжето на врата му, после хвърлят и него през прозореца. Архиепископът се поклаща на примката, бори се като обезумял, очите му едва не изскачат от орбитите, той отчаяно се опитва да се спаси и прави опити да впие зъби в поклащащото се до него голо тяло, а отдолу тълпата е извърнала лица нагоре и надава вой от удоволствие.
През следващите няколко дни из града бродят тълпи, които си отмъщават както намерят за добре. Двамата свещеници, опитали се да убият Лоренцо, са открити в Бадия, бенедиктински манастир в близост до двореца Паци. Веднага ги извеждат на улицата, разкъсват одеждите им и ги кастрират, преди да ги повлекат, за да бъдат обесени. Примерите за яростта на тълпата са многобройни, тъй като победителите изливат гнева си над победените и се разчистват стари сметки. По думите на Макиавели, който след по-малко от половин век пише своята „История на Флоренция“, имало „толкова много мъртъвци, че улиците бяха осеяни с човешки части.“
Новините за провалилия се заговор на Паци бързо напускат границите на Флоренция и достигат до Рим, където подкрепилият заговорниците папа Сикст IV е бесен, а яростта му става още по-голяма, когато научава, че един от неговите архиепископи е обесен публично, облечен в църковните си одежди. Това си е чисто светотатство! Незабавно издава папска була, отлъчваща Лоренцо от църквата и описваща го като „дете на порока и храненик на смъртта без надежда за възкресение.“ Издава и запрещение на територията на цялата Флорентинска република в нито една църква да не се отслужва литургия. Папата се свързва с краля на Неапол, позовава се на сключения между тях съюз и обявява, че Неапол и Папската държава тръгват на война срещу Флоренция.
А в самия град Лоренцо Великолепни действа с характерния за него размах и решава, че поражението на заговора на Паци трябва да бъде отпразнувано както подобава. Дава да се разбере пред съответните управленски структури, т. е. Съветът на осемте, който управлява полицията и съдебната власт, че желае да се създаде произведение на изкуството, което завинаги да напомня за триумфа му над заговорниците. Ето защо Съветът на осемте привиква любимия художник на Лоренцо Сандро Ботичели и му поставя задачата, придружена от щедро възнаграждение. Художникът получава четиридесет златни флорина, за да нарисува върху стената на предната фасада на Сеньорията огромна фреска, която да ознаменува скорошните събития. Флоренция има свой начин, когато трябва да се разправи с изпаднали в немилост граждани или предатели, та съгласно него на стената са изобразени водачите на заговора Паци — заловените имат примки на вратовете си, свидетелстващи за наказанието им, а Бернардо Бандини, който първи намушква брата на Лоренцо, Джулиано, и успява да избяга, е нарисуван с главата надолу, увиснал на един крак. Под всеки един от портретите Ботичели изписва и кратките подигравателни стихове, написани специално за случая от самия Лоренцо. Под висналия с главата надолу Бандини пише: