Медичите се заселват в квартал Сан Лоренцо, скупчен около църквата на свети Лоренцо, чиято най-ранна част е осветена през четвърти век. Вследствие на това свети Лоренцо става светец-покровител на Медичите и някои от най-прославените синове на рода носят неговото име. Само на няколко минути път пеша от „Сан Лоренцо“ се намира Меркато Векио („Старият пазар“), който тогава е центърът на търговския живот в града, а сега е известен като големия централен Площад на републиката. От километри околовръст тук идват посетители, за да закупят от платовете, с които е прочут градът. Топовете с ярко боядисани платове са наредени по тезгясите и от тях се реже, докато купувачът се пазари за цената. Рано сутринта улиците към този голям площад се задръстват от колите на стопаните, каращи стоките си на пазара, изпълват се с докараните за продан квичащи прасета, блеещи овце и мучащи млекодайни крави. Сред виковете на търговците и животните има сергии, където се продава прясно уловена риба от река Арно, провесени на куки парчета кърваво месо, многобройни сирена и вино направо от бъчвите. Край стените прилежно са наредени купчини зеленчуци и плодове — лук и сушени зеленчуци през пролетта; копър, смокини, череши и портокали през лятото; а през зимата оскъдните купчини на кореноплодните. Сред насъбралото се множество от граждани и селяни просещите монаси в своите овехтели одежди молят за милостиня минувачите. Гръмва тръбата на херолда и тълпата започва да се блъска на входа на виа дел Корсо, за да наблюдава как окървавеният и препъващ се престъпник, облечен с парцали и окован във вериги, е сподирен от камшика и подигравките по улиците на път към Барджелото към очакващото го публично обесване на другата сутрин.
Първият Медичи, споменат в аналите на Флоренция, е някой си Киарисимо, който се появява в юридически документ от 1201 година. Почти нищо не се знае за историята на семейството през този период, единственото известно със сигурност е, че Медичите започват да се занимават с обмяна на пари и постепенно се замогват до толкова, че до края на тринадесети век вече са сред по-известните търговски родове в града. Но дори и при тези условия на Медичите не се гледа като на управляващ род, тъй като не са представители на земевладелската аристокрация или на солидните търговци. Тогава, през 1296 година Ардинго де Медичи става първият член на рода, избран за гонфалониер.
Флоренция е независима република, която на теория се управлява съобразно демократичните норми. Ръководи я съвет от деветима, наречен Сеньория, председателстван за период от два месеца от гонфалониер. Той и Сеньорията са избирани чрез лотария измежду членовете на еснафите. Тези лотарии все по-често биват нагласяни, та Сеньорията да представлява онзи изтъкнат род или родове, които в дадения момент господстват над града. През 1299 година Гучо де Медичи е вторият представител на рода, станал гонфалониер. Явно е показал на благодетелите си, че на Медичите може да се разчита, защото през 1314 година Аверардо де Медичи става третият гонфалониер от рода.
Сравнена с градове като Париж и Милано, Флоренция не е толкова могъща и не притежава такова историческо величие, но за сметка на това бързо ги изпреварва в трупането на богатства. Основен принос за това има новоразвиващата се индустрия на тринадесети век — банковото дело, което до голяма степен е италианско откритие. Самата дума банка произлиза от италианската „banco“ и означава първите тезгяси, върху които банкерите извършват своята дейност. През тази епоха Италия е главната икономическа сила в Европа, в която генуезците и венецианците владеят вноса на коприна и подправки от Изтока. В хрониките си Марко Поло отбелязва дори, че генуезки търговски кораби търгуват в Каспийско море, а още през 1291 година две генуезки галери изчезват, докато търсят път към Изтока покрай Западна Африка. Международната търговия се разраства въпреки опасните и неотъпкани друми и морските пътища, над които тегне заплахата от набезите на пиратите. Разстоянието от Флоренция през Алпите до северноевропейския търговски център Брюж във Фландрия е 1126 километра, но обикновено изминаването му отнема две-три седмици. Не толкова опасното плаване от Пиза през Бискайския залив трае два пъти повече.