Към платовете, вълната и зърното се добавят луксозните стоки от Изтока, които са предназначени основно за дворовете на могъщите благородници и кралете. Отварянето на банки в главните търговски центрове улеснява процъфтяващата международна търговия и вследствие на това търговците банкери натрупват големи авоари в тези центрове, които много скоро и въпреки забраната на Църквата започват да дават назаем под лихва. Много банки успяват да заобиколят забраната за лихварство, като изказват твърдението, че в търговията им винаги съществува риск да претърпят загуби, всякакви допълнителни суми са просто заплащане срещу „риска“ и изобщо не става дума за никакво лихварство. Други пък твърдят, че на практика не начисляват лихва върху заемите, а всяко увеличение при изплащането на сумата се дължи изцяло на промените в обменните курсове. Въпреки изопачеността на тези доводи много скоро банковото дело се превръща в общоприета практика.
В края на тринадесети век най-важният банков център е Сиена — град на около шестдесет и пет километра южно от Флоренция. През 1298 година обаче водещите сиенски банкери, семейство Бонсиньори, банкрутират. Това до голяма степен се дължи на заемите, отпуснати на кралските дворове и могъщите благородници, които са основните кредитополучатели на пазара и на чиито молби често е невъзможно да се откаже. Проблемът се крие в това, че банките просто нямат власт, за да си върнат заемите, защото, както на свой гръб разбират сиенските банкери, владетелите съвсем буквално представляват закона. Сиена никога не се възстановява от краха на Бонсиньори и Флоренция бързо заема водещо място в банковото дело, в което много скоро започват да господстват три флорентински рода — Барди, Перуци и Ачиайоли, превърнали се в най-големите банкови къщи в цяла Европа. Перуци създават мрежа от петнадесет клона, която се простира от Кипър до Лондон.
В началото на своя апогей Флоренция използва като символ лъва, който от време на време се появява изсечен на възпоменателни медали, а не по-често срещаната флорентинска лилия. Този лъв е много повече от произволен символ, защото по това време градът се сдобива със своите първи истински лъвове, вероятно благодарение на търговските си връзки в Леванта. Лъвовете са в огромна клетка близо до катедралата, на площад Сан Джовани. Екзотичните животни будят възхищение и гордост у гражданите. Суеверното население гледа на отекващите им по улиците ревове като на поличба. В средата на четиринадесети век лъвовете са преместени зад двореца на Сеньорията, където клетката им се намира на улица, която и до ден днешен носи името виа деи Леони. Въпреки тяхната популярност и главната роля, която имат в живота на града, те не са използвани като символ на Флоренция за най-прочутата й монета — тази чест се пада на лилията.
Първенството на флорентинската банкова система и солидността на банкерите й превръщат валутата на града в институция. Още през 1252 година Флоренция започва да сече фиорино д’оро, който съдържа петдесет и четири грам злато и става известен под името Флорин. Благодарение на непроменящото се златно съдържание, рядкост за монетите през епохата, и използването му от флорентинските банкери флоринът се превръща в общоприета монетна единица из цяла Европа. А това е значително предимство за банкерите, които в противен случай трябва да работят с променящите се обменни курсове между различните валути.
През този период се поставят основите на съвременния капитализъм, установяват се правилата за търгуване, а банковото дело развива голяма част от своите прийоми. През 1340 година за първи път се създава двустранното счетоводство, от нищото се появяват т. нар. доверителни пари, т. е. отпускане на кредит на доверие, а не срещу реални активи, развива се плащането по ведомост и менителниците. Това развитие обаче не попречва на флорентинските банкери да повторят сиенската грешка, като откриват сметки за получаване на заем на неаполитанския крал Робер и английския Едуард III. През 1340 година Европа преживява икономическа депресия и владетелите, които не могат да върнат заемите си, просто ги отменят. По това време Едуард III започва война, която ще остане в историята като Стогодишната война, и се смята, че дължи на банката на Перуци „стойността на едно царство“. Впоследствие трите водещи банкови рода на Флоренция фалират един след друг.